Любимото занимание на вестникарската колегия е в началото на учебната година да тръгне с кантарчета по училищата, за да претегли колко тежат раниците на учениците. Макар и да ни се струва недотам вероятно, според някои публикации хлапетата отивали на училище, натоварени с по двайсетина килограма книжнина!
Е, яви се светлина в тунела, министерството се погрижи и измисли дигитална раница. В платформата качило учебни материали, та децата ще си ги гледат в телефоните или таблетите. Глаголът не е сбъркан – ще си ги гледат, няма да ги четат! Учениците вече не са това, което бяха – те са наясно с технологиите и програмите, които им четат на глас написаното, та да не си бодат очите.
Новият век си иска новото образование, както би рекъл класикът – когато светът си събува потурите, ще си събуе и папуците!
С тия две думи изкуственият интелект трудно се справя, сигурно затова и оценките по български на матурите бяха около тройчицата. Не че по математика бяха по-добри, но математиката кой ти я обича!
И тук министерството взе мерки – специалистите обещаха догодина матурите да са по-лесни. И да отчетем все по-високи образователни успехи. И все повече младежи с дипломи за средно образование.
Макар доста от новото поколение да смятат, че и основното им е предостатъчно – колкото да имат право да вземат шофьорска книжка.
Образователната реформа обаче според отчетите тече повече от успешно – вдигнаха заплатите на учителите! За да могат след това да ги обявят за виновни, че от училище излизат функционално неграмотни абитуриенти. Младежи, които не могат да прочетат повече от половин страничка, без да є забравят началото. Някои – като Гоголевия Петрушка, които сричат буквите, от които се получават думи, които дявол знае какво означават.
Отдавна стана ясно, че проблемът не е в теглото на учебниците. Не е само в мизерните учителски заплати. Не е и в дигиталните технологии.
Проблемът е, че учителят няма право да пише двойки. Няма право да оставя двойкаджията да повтаря класа. Няма право да прави забележки за лошо поведение. Няма право да отстранява от час високо говорещите, похапващи в час, пийващи водчица за разтуха, биещи се или репликиращи го ученици.
Няма право на нищо, освен да си изпее урока и да излезе от класната стая, преди да са го набили и пуснали клипче с подвига си в мрежите.
А няма право на нищо, защото желязно правило от много години насам е, че парите следват ученика. Колкото повече ученици – толкова по-успешно училище. Колкото повече успешни училища – толкова повече неграмотни абитуриенти. Колкото повече неграмотни абитуриенти – толкова повече слабо четящи студенти в нароилите се университети.
Които в повечето случаи следват същото златно правило – прибери семестриалните такси (доста високи, между другото), претупай изпитите, пиши там някакви оценки, затвори си очите пред преписаната магистърска теза и връчвай дипломата. Пък после – работодателят да му мисли!
Проблемът е, че неграмотниците стават работодатели, а някои – и законодатели! Че политическите сили имат нужда от нови лица, снимани в университетски тоги и красиво изписани дипломи в ръце, за да не се усъмним в образованието и компетентността им.
Но – да не изпадаме в печални размисли, бъдещето все пак е розово – в помощ на недоучилите се задава изкуственият интелект! Като си нямаме свой, ще разчитаме на него!
Румен Чернев
