НЕ СЛУЧИХ НА ПРОТИВНИК

На вратата се позвъни. Отворих – противникът. В маскировъчни дрехи, нашарил лицето си с водни боички, въоръжен до зъби.

– Предай се! – вика ми противникът – Дошъл съм да те завладявам!

– Хубаво си решил – викам му аз. – Влизай, не стой на прага!

Той леко се стресна, сигурно беше очаквал да срещне отпор или нещо такова, но пристъпи.

– Не се събувай, влизай направо! – казах му.

Противникът затропа с тежките си обувки към кухнята, седна край масата. В това време жена ми подаде чорлава глава от спалнята:

– Кой е?

– Противникът – прошепнах є, – дошъл е да ни завладява.

– Да звъннеш на НАТО, чуваш ли! – прошепна и тя.

– На НАТО само му е до нашия противник, няма си НАТО други грижи! – прошепнах є подигравателно – Скрий се да не уплашиш противника!

Жена ми направи муцка и изчезна в дълбините на спалнята. Отидох и аз в кухнята.

– Та, викаш, дошъл си да ни завладяваш? – казах му на противника – Ама ще ни окупираш ли или само ще поставиш марионетно правителство да ни управлява?

Той задрънка с оръжие:

– Пълна окупация! После ще видим какво друго!

– Добре – казах му, – само внимавай с този автомат, че скоро сме боядисвали, няма и трийсет години. Чешки латекс!…

– Предай се! – прекъсна ме противникът, но автомата си постави на масата така, че да му е под ръка.

– Това ясно! – казах категорично – Ти си шефът! Да видим сега какво следва после.

Противникът се зачеса под окичената с изкуствена зеленина каска:

– В смисъл… Как после?

– Ами нали ни окупираш, напълно. Значи поемаш съответните ангажименти… – отворих едно чекмедже и извадих наръч похабена хартия, започнах да я подреждам на масата пред противника – Сметки. Вече ти ще ги плащаш.

Той им хвърли бегъл поглед и пребеля под маскировъчните гримове. Продължих:

– На опашка пред личен лекар чакал ли си? Вече ще чакаш, аз бях дотук.

Противникът извади таблет, прегледа някакви разузнавателни данни и се умисли. Изчаках го търпеливо и тъкмо да продължа, жена ми надникна в кухнята, беше с пеньоара за гости и с нещо като прическа и демонстрирайки, че е незабележима, прошепна:

– Почерпи нещо човека, де! В хладилника има малко мусака от вчера.

Тя посочи с кутре към хладилника и след добре премерена пауза се дръпна обратно. Кимнах през рамо след нея:

– Ще трябва да изпълняваш и съпружеските ми задължения.

Противникът инстинктивно сграбчи автомата и го притисна към гърдите си. Казах бързо:

– Ако направиш това, братче, ще те пиша не окупатор, а освободител, мъжка дума!

Извадих от хладилника опушена тавичка:

– Ще хапнеш от мусаката, нали? Иначе ще обидиш жената!

Противникът извади радиостанция и заговори в нея с някакви числа и кодови думи. Търпеливо го изчаках, дъвчейки студен картоф. Противникът стана:

– Получих нови нареждания, ще окупирам други страни и народи!

И понечи да тръгне към вратата. Преградих пътя му с тялото си:

– А, не, дошъл си, ще окупираш! Казана дума, хвърлен камък! Обнадеждиш човека, после студен душ!…

Противникът заотстъпва заднешком. Аз не спирах:

– На теб ти е лесно! Ще се оттеглиш, а аз къде да отида?! Не, оставаш, окупираш и край!

Той рязко се обърна, отвори прозореца и тренирано се метна навън. Надвесих се през перваза, изкрещях след отворилия се парашут:

– Да знаеш, че ще разкажа на другите противници какъв си женчо!

Противникът се приземи до контейнерите за боклук, откопча ремъците на парашута и затича като побеснял. Язък, а такъв обещаващ противник изглеждаше!