Кольо НИКОЛОВ (1941 – 2023)

МОМЧЕТО

Нещо изгърмя. Гумите изсвириха по паважа и колата спря в десния край на шосето. Вратичката се отвори и оттам слезе един мъж.

На момчето, което стоеше на стотина метра до една крава, шофьорът му приличаше на жена… нали само жените слагат ръцете си на кръста, когато се чудят какво да правят.

Като приближи, момчето видя, че това си беше мъж – нисичък и слабичък, но с черни мустачки. А черните мустачки са вече сигурно доказателство за мъжественост.

– Добър ден – поздрави момчето и спря до колата. – Гума ли спукахте?

– Гума – каза мъжът. Извади от джоба на панталона една лула и я захапа.

– И ще я сменявате ли сега?

– Трябва да я сменяваме – каза мъжът.

– Аз мога да помогна…

Мъжът каза, че ще се справи сам. Не обичал да му се петляркат такива, които уж помагат, а пък само пречат на хората.

– Те са като пенсионери – каза мъжът. – На тебе колко години ти остават до пенсия?

– Три дни – каза момчето.

– Значи си пенсионер.

От отвъртения вентил на предната гума започна да свисти въздух.

– Удари вече на джанта – каза момчето.

Мъжът го изгледа, отключи багажника, извади оттам крик, пак заключи, сложи крика под колелото и повдигна оста на колата. Върна се до багажника, отключи, извади оттам една чанта с инструменти и пак заключи.

– Ти откъде си? – попита мъжът, докато вадеше вътрешната гума.

– От Крумово – каза момчето. – Е ония къщи там!

Момчето искаше да добави още, че се казва Петьо и че тази година минава за четвърти клас, но видя, че мъжът извади вътрешната гума.

– Дайте на мен!

Мъжът дръпна от лулата.

– Иди пък, щом толкова искаш! Аз иначе не обичам да ми се петляркат, но щом искаш…

Момчето отиде с помпата и с вътрешната гума до вадата, която минаваше край шосето. (За да вземе помпата, мъжът трябваше да отключи и да заключи още веднъж багажника.) Напомпа гумата и я потопи във водата. От незабележимата дупка започнаха да излитат малки мехурчета въздух. Момчето огради дупката с химически молив и се върна до колата.

– Ето тука е – каза то.

Оставиха гумата да поизсъхне малко, защото лепилото хващало само на сухо.

– Ще пуша, докато изсъхне гумата. Аз много обичам да пуша. Само пенсионерите не пушат.

Което си е право, в лулата нямаше никакъв тютюн.

– Вие какво работите? – попита момчето.

– Диригент съм. Ти виждал ли си жив диригент?

– Виждал съм. Водиха ни от училище на опера, но само гърбът му се виждаше.

– Нищо, сега вече видя цял диригент.

Момчето изтърка хубаво изсъхналата гума и я намаза с лепилото.

– Дръж здраво сега! – диригентът и момчето стиснаха лепенката върху вътрешната гума.

– Смятам, че е готово вече – каза след малко мъжът.

Напомпаха гумата. Момчето я занесе пак във водата и я потопи.

– Готова е – каза то. – Отникъде не издиша.

Сложиха гумата на оста.

– Вие как се казвате?

– Джакин – каза мъжът. – Душко Джакин.

– Аха, чувал съм.

– Къде си чувал? – Докато завинтваше гумата, мъжът погледна това босичко и опалено от слънцето момче.

– Чувал съм. Като ти кажа, че съм чувал, значи може и да съм чувал…

Момчето напомпа хубаво гумата.

– Ти ако искаш да идеш на опера, обади ми се. Аз имам гратиси. Само кажи, че искаш да видиш Джакин, Душко Джакин, и ще те пуснат.

Диригентът прибра крика, френските ключове, парчетата гума и лепилото в багажника.

– Тръгвате ли вече?

– Тръгваме – каза мъжът. – Тръгваме! – обърна се той към младата жена, която седеше на задната седалка и през цялото време не каза нито дума.

Жената кимна с глава.

– Тя е оперна певица – обясни диригентът – и си пази гласа.

Мъжът избърса ръцете си с конци. Хвърли конците в канавката.

– Ако бях в Америка, щяха да ме глобят четиристотин долара за боклука – диригентът се качи в колата. Запали мотора.

– Чакайте – извика момчето. – Чакайте малко…

Изтича през царевиците и след пет минути се върна с две дини; мъжът излезе да ги вземе.

– Знаеш ли, че за тази работа може да ти скъсат гащите от бой?

– Ами – каза момчето, – аз, ако искам, мога да счупя довечера витрините на хоремага и да изпия десет бутилки сливова. Ти чупил ли си витрини на хоремаците?

Мъжът хапеше свирепо лулата си.

– Ако нямаш тютюн, мога да ти донеса малко коса от царевица. Никак не обичам тия, дето си държат в устата лули без тютюн.

Вътре жената четеше роман. Мъжът прегърна несръчно момчето.

– Довиждане, пенсионере! Хайде да се съберем с теб някой ден и да се напием!… Откъде ще вземем ракия ли? От витрината на хоремага. Да не сме пенсионери, та да се страхуваме от една витрина. А пък после ще пушим коса от царевица…

Певицата затвори книгата, мъжът се вмъкна бързо в колата и като отмина, момчето видя, че беше забравил да заключи багажника. Момчето се върна при кравата.

– Видя ли, и с диригент се запознахме. А знаеш ли, че в Америка глобяват по шосетата четиристотин долара за боклуци и че оперните певици си пазят гласа?

Кравата поклати глава и продължи да пасе от дясната страна на шосето, а момчето легна по гръб.

Небето беше набраздено от бели облаци. Вятърът ги возеше надолу и те трептяха на малки вълни. Всичко вървеше – и небето, и земята, и шосето, понесло върху своя паваж камионите, колите и мотоциклетите.

Върви времето, върви и може да ни отмине така, както се е засилило.

Добре, че момчето си има пирони, които забива от време на време по шосето.