Оня ден ми звъни домофонът, но не както обикновено, а някак нервно, припряно. Веднага заподозрях нещо и оставих във фурната едни запечени скакалци със заливка от пюре от бръмбари, както гласеше последната директива за екосъобразно хранене, избърсах ръцете от кърпата с гербове на фамилията и с походка на джентълмен, на който му предстои да получи рицарско звание, се насочих към слушалката:

– Добър ден – поздравиха учтиво отсреща – дължите наложен платеж в размер на 10 000 лв. Най-добре е да го метнете през терасата, но се надяваме да нямате замах на копиехвъргач.

– Наложен платеж? Но аз не съм поръчвал нищо – репликирах аз, надушвайки, че става дума за банална измама.

– Там е работата – вещо подхвана възпитаният човек – че ние сме най-обикновени телефонни измамници, но смятаме да не театралничим и да ви ревем с гласа на дъщеря ви в слушалката, а да се разберем като културни хора. Приемете, че е наложително да хвърлите една прилична сума през терасата, без да драматизираме.

Човекът определено беше възпитан.

– Кому е нужно цялата работа. Не става ли да се качите при мен, да хапнем, да обсъдим нещата и си пожелаем хубав предстоящ уикенд вместо това.

– Няма как. Ние работим на процент, взимаме десет процента от сумата, с която жертвата се раздели, а другата я предаваме нагоре.

– Десет процента? Не можете ли да ми поискате просто 1000 лв. и да не давате нищо „нагоре“.

– Всъщност сте прав, макар че сме на изпитателен срок и е по престижно да съберем някакви суми. Но звучите разбран човек – хайде дайте 1000 лв. и си стискаме ръцете.

– Ето че започваме да се разбираме чудесно – вътрешно се поздравих аз за рязкото смъкване на сумата. Десет хиляди не са малко пари. – Има ли как да ги разсрочим, че точно сега съм малко финансово притеснен. Никак не очаквах ало измамници този месец.

– Какво предлагате? – попита делово измамникът.

– Да речем по 90 лв. на месец. Издължаване за една година.

– Кога ще е падежът? – уместно вмъкна човекът на слушалката.

– 27-о число, тогава взимам заплата. От следващия ден съм в забава и може да си начислите законна лихва.

– Звучи разумно.

– Мога да ви авансирам с едни 200 лв., които ще приспаднем от крайната сума.

– Страхотно.

– От коя тераса да мятам, къде сте точно?

– Долу на паркинга, откъм магазина съм.

– Чудесно, стойте там.

Отидох до гардероба и измъкнах една голяма торба, пълна с монети по един и два лева. Това бяха приходите за една седмица от кафеавтомата в общината. Някакъв тип долу гледаше в моята посока. Направих му знак да лови. Прицелих се и метнах. Торбата падна като гюле върху измамника. Оня се строполи като нокаутиран.

Оставаха ми да върна още 800 лв. На дванайсет месечни вноски. Не е нещо кой знае какво, като се има предвид, че първоначалната сума беше 10 бона.

„Всичко може да се предоговори“ – рекох си аз и изтичах към кухнята, където скакалците бяха станали на термити във фурната.

– 198, 198 лв. са, два лева не излизат, господине, 198 лв. са – някой ме викаше през терасата, но вече бях на друга вълна и ровех в шкафа за соев сос. Така знам от тъщата – скакалците вървят със соев сос.

Калин ВАСИЛЕВ