Три месеца и нещо след изборите Народното събрание намери време да избере комисия по култура и медии.
Защо му е? И с нея, и без нея, културата я няма никаква, а медиите (най-вече обществените) си я карат, както си знаят.
Една парламентарна комисия ще е от полза само за членовете є – за участие в заседания те ще получат надбавки над заплатата си.
Културата и медиите никога не са били в списъка на предизборните обещания, изявени творци рядко попадат сред кандидат-депутатите, а още по-рядко и в парламента. Затова сред 240 депутати е трудно да се намерят културни хора за културна комисия. И я сформират от каквото падне – който не става за друга комисия, го пращат при културата и медиите.
Това се вижда от списъка на членовете – там има неуспял певец и успял рапър, нереализиран актьор и полу-реализиран журналист, виден издател и сценарист със съмнителен талант. Имената: Стоян Михалев и Христо Петров, Тома Биков и Иван Ченчев, Манол Пейков и Тошко Йорданов. Има и личности, напълно неизвестни – например Фатме Рамадан от ДПС.
Затова пък председателят на комисията е добре известен – Вежди Рашидов. За втори път оглавява такава комисия, бе и културен министър по време на Борисовото управление. Помним, че бе отличен със званието „мултак на републиката“, помним и как удари полицай пред столичната община – все културни прояви, достойни за един председател на парламентарна комисия. Умее да урежда познатите си с постове или с национални награди. На Вежди дължим избора на Кошлуков за шеф на БНТ, длъжност, на която се оказа несменяем.
А най-видният културтрегер в комисията е Костадин Костадинов от „Възраждане“. За него каквото и да кажем, ще е малко.
Резултатът от работата на такава комисия отсега е ясен – нула. Депутатите едва ли ще се занимаят със скандалната СЕМ-ка путинистка Соня Момчилова, която ни вкарва в дипломатически скандали с Украйна, нито ще обърнат внимание на ръководството на БНР за пропутинската пропаганда на журналиста Петър Волгин в предаванията му по „Хоризонт“. Та нали Костадинов е най-чест гост в студиото на Волгин – те двамцата са си на един акъл, „възродители“ от едно тесто.
Никой не очаква от парламентарната комисия да разреши и друг болен конфликт – този в Народния театър. Там директорът Василев ще продължи да се вихри, защото, казват, бил защитен от крилото на президента.
Така „промяната“ в културата и медиите ще си продължи по старому.
Нова комисия – стар късмет.
Михал Мишковед
