Посещаемостта на Колизеума рязко се вдигна, откакто римляните върнаха зрелището с лъв, който разкъсва живи хора. Как само се стичаше тълпата, за да зяпа как царят на
животните размята човешки крайници с чудовищната си паст!
Разбира се, в модерните ни времена нямаше как разкъсаните да бъдат подбирани по религиозен признак. Вместо това организаторите на кървавото шоу хвърляха на лъва „най-заслужилите“. А именно – онези, които с монета, ключ, стар гвоздей или нокът, вкаменил се вследствие на незавидна хигиена, бяха чегъртали по стените на Колизеума.
И ето че в един хубав римски ден за разкъсване бяха нарочени трима души. Един германец, един французин и един българин.
Германецът беше изчегъртал „Их либе Хайди“. Не че искаше, но жена му Хайди го беше накарала, а той беше праволинеен до мозъка на нордрейн-вестфалските си кости. Беше изпълнил съпружеското нареждане, без да знае, че Хайди неслучайно го беше подтикнала към вандализъм, за да се отърве от него. Тя всъщност либеше не своя благоверен тевтонец, а французина.
Французинът обаче, отнесен от любов, съвсем чистосърдечно беше надраскал „Жо тем, Хайди“. Така вместо германска тигрица сега го очакваше кръвожаден лъв.
Българинът пък си беше оставил инициалите. С три правописни грешки.
Когато лъвът излезе на арената, публиката така изрева, че ревът на хищника изобщо не се чу. Всички очи по трибуните сякаш щяха да изскочат от орбитите си в очакване на ужасната, но вълнуваща гледка.
Пръв срещу лъва замарширува германецът. Той гордо изпъчи гърди пред звяра и също толкова гордо бе оглозган.
След това французинът почна да рецитира стихове на животното и може би щеше да се измъкне от тежката си участ, ако не беше и запял. Той пееше толкова фалшиво, че лъвът побърза да го схруска цял, като да бе градинска овесарка.
За последно ястие беше запазен българинът. Някои зрители вече се разотиваха, защото вече бяха заситили глада си за зрелища, но тези, които останаха, щяха да видят нещо невероятно.
Българският юнак невъзмутимо подсвирна на лъва и му махна с ръка да се приближи. Животинският цар сякаш се учуди, но изпълни командата. Тогава българинът зарови глава в голямата грива и подшушна нещо на лъвското ухо. Не щеш ли, вместо да изяде човека срещу себе си, звярът се обърна и се прибра в клетката си.
На следващия ден по сайтовете се появи изявление от лъва. То гласеше: „Дълго време живях заблуден, но един смел човек ми отвори очите. Аз разбрах колко много печелят мениджърите на Колизеума, докато моя милост, звездата на шоуто, за без пари се тъпче с отвратителни на вкус хора, които предизвикват киселини и язви. Повече няма да бъда роб на експлоататори. Спартак къса оковите си! Моят нов български приятел ме покани в родината си, където лъвовете сме на истинска почит“.
И наистина – лъвът дойде в България и стана митничар. На всеки, който минаваше границата, искаше по две агнета рушвет, за да не го изяде. А хорицата, понеже животът им беше по-мил от някакви си две агнета, даваха не по две, а по три, дори четири. Така след няколко месеца лъвът пусна лъвско шкембе, гривата по темето му опада, а вкъщи взе да ходи по скъсан потник като своя български благодетел.
А какво стана с него ли, с българския юнак, който изчегърта инициалите си на Колизеума? Не само е жив и здрав, но и се ожени за овдовялата Хайди. Сега тя му пере чорапите и гащите, а когато вечер клетата германка закъснее да донесе ракийката и салатата, той изревава от своя трон-фотьойл пред телевизора:
– Айди ма, Хайди! Носи, че жива шъ тъ изям!
Виктор Чулев
