– Човек, всичко в държавата е Перник! – каза ми един познат. – Както източиха язовира там, така източиха и Катебето… Перник е в здравеопазването, където източват здравната каса, Перник е и в образованието, и в социалната сфера, и в културата.

Продължихме, разхождайки се, да доразвиваме Пернишката метафора – метафора, обширна като Пернишка трагедия, заплашваща от локална да прерасне в национална.

Че не е ли Перник вносът на тонове токсични отпадъци от чужбина, които съвсем случайно откриват днес в Плевен и Враца, утре и в други градове?

Допълнителните пенсионните фондове също се оказаха Перник – и там се източва-преточва, а един ден бъдещите пенсионери ще установят, че две е по-малко от едно. Две бъдещи пенсии (от НОИ и от частен фонд) ще са по-дребни, отколкото една от НОИ.

– И по пътищата ни е Перник! – продължи моят познат в тоя дух.

– Да! – съгласих се. – Не е Осло! В Осло, шестстотинхиляден град, за миналата година има само една катастрофа със смъртен случай. И загиналият е руснак, дипломат – ударил се колата си в една спирка. А у нас, например в Пловдив, град с големината на Осло, за първите девет месеца на миналата година загиналите при катастрофи са дузина. Дванайсет пъти повече!

Тук моят познат забрави Пернишката метафора и премина на скандинавски сравнения.

– Ти мислиш ли, че ако хванат норвежки депутат да шофира пил, ще си остане депутат?

Вдигнах рамене – отговорът е ясен: оставка!

– А у нас си остава… Даже е евродепутат, да ни представлява в Брюксел!

Досетих се за кого говори – цял народ се сеща, само партията му се прави, че няма такъв случай.

– И още: мислиш ли, че норвежкото правителство ще даде 55 милиона за правителствен самолет? Техните премиери летят с нормалните авиолинии.

– И ходят на работа с колело – добавих. – А не с коли на НСО…

В тоя момент мисълта на моя познат литна от Осло и кацна у нас, на брега на Дунава.

– Ти, като знаеш какво е Перник, допускаш ли, че Атомната централа в Козлодуй е нещо по-различно? Представи си: поредица имени дни – Йордановден, Ивановден… Някой козлодуйски Данчо или Иванчо няма ли да вкара една дамаджана ракия в централата, за да почерпи за имения си ден?… Ей така стават Чернобилите, от една дамаджана – сериала нали го гледа?

– Гледах го – кимнах. – Но нека да не сме чак толкова черногледо-чернобилни…

– Нужен е оптимизъм! – изказа се моят познат точно като министър от правителството. – Чернобилните възможности на страната ни се удвояват, нали ще строим и Втора атомна в Белене…

– Но преди това да си идем вкъши да се изкъпем – казах му. – Докато Пернишкият режим не е дошъл и в София…

М. Вешим