fbpx

ПИЛОН С ПАТРОН

Най-после по нещо ще сме първи в Европа – по пилон.

На връх Рожен ще щръкне железен кол с височина 111 метра и тегло 55 тона. На него ще бъде окачен националният ни флаг, с площ от 1 декар.

Цялата конструкция, заедно със строежа, щяла да струва 1 милион лева. Парите  почти са събрани, като освен дарения на граждани основно участват държавни фирми – между тях Българската банка за развитие и иначе закъсалата БДЖ. Как няма да се бръкнат фирмите на държавата, нали патрон на този пилон е не друг, а г-н президентът. Който бе и патрон на служебното правителство.

Ясно е защо нормалният европеец няма да даде 1 милион за байрак – вложението изобщо не е рационално и няма възвращаемост. Освен това ония „ крайни еколози” и „зелени екстремисти” от Германия, Швейцария или Австрия никога няма да позволят на техен алпийски връх да копаят багери, да се монтират кранове, да се лее бетон и да се вдигат железни конструкции. Те се гордеят не с височината на пилона, не с декарите на флага си, а с чистата си природа. Затова си нямат чиния-руина като нашата на Бузлуджа.  Няма да си построят и пилон от 111 метра, който само след някоя година ще корозира и ще се килне, за да се превърне в опасност. А пък байракът от един декар, брулен от ветрове и дъждове,  ще висне като продрана риза.

Тогава ще се питаме: защо ни бе това? Ех, тоя пусти патриотизъм…

Докато си възбуждаме патриотизма с щръкнали пилони, в социалните мрежи се появи информация, че украинка, бежанка от войната, била ограбена в Слънчев бряг от наш апаш, били є задигнати 50 хиляди лева. И какви бяха коментарите отдолу: всичките в подкрепа на апаша! „Браво!”, „Така є се пада!” „Тая откъде има толкова пари!” „Да си ходи в Украйна!”… И нито един коментар в защита на ограбената.

Много ни бива в българщината – да тропаме хора, да веем байраци, да вдигаме пилони!

Виж, в  човещината  сме по-обрани… И винаги готови да оберем.

Финландците имат поговорка: „Безчестието на един финландец е безчестие за целия финландски народ”.

Скандинавците така елементарно разбират патриотизма. Друго си е да го развеят на пилон или да си го татуират на прасците.

Михал Мишковед

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"