Увлечени в еуфорията  за наградата „Букър”, която Георги Господинов получи за романа си „Времеубежище”, медиите не обърнаха внимание на други едни награди. Наградите на Министерството на културата, които бяха обявени в навечерието на 24 май.

Сред отличените със „Златен век” (къде с огърлие, къде без) са бивши културтрегери от Живко­вия режим и Живковата ДС. Като започнем от Георги Йорданов, бивш министър на културата от времето на социализма, човек със здрави идеологически възгледи и квадратна глава, минем през бившите агенти на ДС Иван Гарелов, Стоян Денчев, навремето зам.председател на „Мултигруп”, Иван Гранитски и стигнем до Боян Ангелов, председател на СБП и радетел в походите за мир, за „русский мир”. Покрай тях, разбира се, в списъка има и творци, които наистина заслужават  отличията, но тяхното присъствие сред наградените е по-скоро за фон.

Да отличиш хора от миналото – това е знак за реставрация. И не е просто инициатива на културното министерство или идея на служебния министър Найден Тодоров. Най-вероятно списъкът е спуснат отгоре – откъм президентството. А откъде у  диригента Тодоров   кураж да се опъне на онзи, който го е назначавал? Нали са го сложили на поста не да се опъва, а да изпълнява нареждания от президентската канцелария.

В романа „Времеубежище” на Георги Господинов се говори за българите, които живеят в убежището на миналото – в годините на социализма, на манифестациите, на телешкия възторг пред ръководната роля на една партия и на един вожд.

Наградите за 24 май показват къде ни е културата – тя е останала там, в миналото, при Живковата номенклатура, при агентите на ДС и „мултигрупите”, при радетелите за „русский мир”. В убежището на миналото и ще векува културата ни – нейният „златен век” край няма!

Затова да не изпадаме в еуфория от наградата „Букър” – тя е индивидуално постижение на един талантлив български писател, а не успех на нацията или на министерството.

Ако министерството на културата имаше начин да раздава награди като „Букър”, щеше да ги даде на Георги Йорданов, на Боян Ангелов или на Иван Гранитски.

Михал Мишковед