fbpx

ПЛАЩАМЕ ЗА СТАРО СЪДЕБНО ШОУ

Каква е разликата между съда в Страсбург и нашенския? Европейският съд действа със скоростта на космическа ракета, докато българският се движи по-бавно и от неподвижен сфинкс пред египетска пирамида. Примерите за това са многобройни, но сега ще хвърлим поглед само към  делото срещу семейство Баневи.

Ако някой изобщо си спомня, че има такова.

Преди пет години – през октомври 2018-а, Николай и Евгения Баневи бяха арестувани зрелищно – като в холивудски филм – във Франция, /в присъствието на трите им малки деца!/. А след това натоварени на самолет и докарани в София.

Те бяха обвинени от специализираната прокуратура за участие в организирана престъпна група, ръководена от Н. Банев, създадена с цел данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни присвоявания. Е. Банева бе обвинена като помагач на съпруга си. За холивудския привкус допринесоха и обвиняемите, които се явиха на първото съдебно заседание, придружени от голям екип известни и скъпоплатени адвокати. Те заявиха, че са невинни по всички обвинения. И дотук.

На делото формално уж бе даден ход, но то не можеше да помръдне. Семейст­вото започна да шикалкави и протака неговото нормално развитие по всякакви възможни начини – от различни тежки боледувания до липсата на достатъчно осветление в ареста. А през 2022-а цяла година се явяваха без никакви адвокати и така заседанията автоматично бяха отлагани и пренасочвани за други дати.

Докато губеше времето на съда обаче, скандалното семейство изобщо не си пилееше напразно своето. Още преди делото срещу тях да е приключило, през октомври 2021-а година двамата Баневи осъдиха България в Страсбург.

Европейският съд реши нашата държава да им плати обезщетение в размер на 13 800 евро и да покрие съдебните им разноски от 6000 евро. Съдът прие, че е било нарушено правото им на бързо решение по законосъобразността на задържането им. А със свое изявление Иван Гешев – по онова време шеф на спецпрокуратурата, е нарушил презумпцията им за невиновност. Тогава той категорично заяви на всеослушание пред стълпотворение от журналисти, насочили към него гора от камери и микрофони: „Това дело ще онагледи тъй наречената бандитска приватизация, защото парите от обезкостените предприятия са отивали в офшорни сметки.“

Нито делото онагледи нещо, нито влогове от офшорни сметки излязоха на светло, нито пък, както настоява съдът в Страсбург, има бързо решение по казуса „Баневи“. По-точно – няма абсолютно никакво решение.

А на всичкото отгоре специализираните съд и прокуратура бяха закрити от Народното събрание по неясни причини, най-вече политически, а стотиците дебели папки със събрани факти и експертизи събират прах, непоглеждани от никого. И по всичко личи, че парите и имотите на милионерската двойка ще останат непокътнати. Понеже при нивото, темпото и качеството на правораздаването у нас няма да е голяма изненада, ако делото приключи по най-желания от всички подсъдими начин – по давност.

Сергей Трайков

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"