Не си спомням „мърсисайдци” със „стършелите” ли играеха или с „дюшекчиите”, но ми направи впечатление, че „десният бек много често подпомага опорния халф в изнасянето на коженото кълбо към голямата пеналтерия”. Това е днешното положение с изящната словесност във футбола. Можем да актуализираме онова „Господ е българин!“ на легендарния Николай Колев – Мичмана като „Господ е натурализиран българин”. Или поне така изглежда положението при българо-английските коментари на част от футболните ни наблюдатели. Друг тип коментатори пък залагат на високоспециализирания език, граничещ с тайните масонски говори, с които езиковедите още се борят като свине с тикви. „След назначението на Юрген Клоп величествената за мърсисайдци креатура получи магнетична роля, която го отведе до безмерни висини във футболно отношение, триумфирайки с всички видове отличия на клубно ниво, както и безмерни изпити напитки от фенове на „червените“ в хода на представянето на първо №11, после и №9 на „Анфийлд”. Кой разрал, разбрал.
В унисон с 3D времето е образността, която ни налагат други телевизионни интерпретатори на случващото се на зеления килим.
„И топката, преодолявайки последното препятствие между краката на вратаря, влетя във вратата.”
„Пасът беше невероятен, но теренът свърши.”
„Какъв фантастичен шут! За съжаление – нито силен, нито точен…”
Но силата на коментатора не е само да облича в думи гледката на терена, но и да умее да надниква в многопластовия психологически свят на футболистите. Като умело „гардиране” на топката се лее художественото слово на Георги Попвасилев. Ето как той предава минорното настроение след поредната българска неудовлетворителна игра: „Всички се прибраха за вечеря, за да догледат поредната серия от блудкавия сериал, в който изтече и последната сълза на безнадеждно влюбената героиня…“
Хайде сега да се приземим и да се върнем към изкусните коментари от типа „пред банята”, които винаги са почивали на изненадващите сравнения. Образът на съдията: „На моменти ми прилича на тотално сдъвкан, смлян от ветровете на съдбата дипломиран експерт-счетоводител в министерството за опазване на околните калинки…“ Голмайсторът на противника: „Носът му стърчи малко като тръстика в блато. Има поглед като набожен бобър…“.
Колегата Росен Моллов пък има трайни забежки към пернатите метафори и сравнения: „Кой е тоя гълъб, който така хубаво симулира?”, „Съдията маха с ръчички като лебедче”, „Реферът се накокошини нещо в самия край на мача”.
За словесно онагледяване на нежеланието на съдията да „декорира поне в жълто” грубите прояви на противниковите футболисти срещу „нашите” и съответното „падане за дузпа” от тяхна страна, колегата използва изобилие от морбидни, да не кажем мортални образи: „Какво стана с този футболист, гръм ли го удари?”, „Там някой умира ли, не се разбра”, „Трябва някой да бъде убит и заровен, за да извади картон този съдия.”
Този минианализ на журналистическите футболни коментари показва с каква висока „линейна скорост” се движат те и колко далеч са се откъснали от соцкласиката: „Греда на трески, мрежа – на конци”. (Ударенията се слагат на „е”-тата!). Обобщението е пак на ТВ футболен коментатор: „Съдбата си играе с хората, а хората играят футбол”.
Чавдар Цолов
