fbpx

ХРАНИ КУЧЕ ДА ХАПЕ

Печалната констатация, че не живеем в нормална държава, отдавна не се отнася само до хората, но и до домашните любимци. Казват, че стопаните заприличвали на своите кучета, но и обратното също е вярно. Зверовете собственици възпитават себеподобни четириноги.

Миналата седмица в столичния квартал „Враждебна”, връщайки се от детска градина, от бойни кучета бяха нападнати баба и внуче. Като по чудо оцеляват, мнозина обаче не са имали техния късмет. Не знам каква е статистиката на загиналите от кучета хора, но както е тръгнало, ще стигнат по брой жертвите от автомобилни катастрофи.

Всъщност къде е коренът на проблема? В страната ни да отглеждаш бойна порода куче е част от цялостния имидж на хулигана, бил той подрастващ квартален хлапак или завършена мутра с три джипа и пет заложни къщи. Накъде без питбул! Тези кръвожадни породи се извеждат без намордници по улици и паркове, пълни с беззащитни минувачи. Всеки мераклия за домашен звяр може да си намери такъв по интернет, цените са съвсем поносими – от 50 до 500 лева. Споменатата търговия е нелегална, но контролните функции, които са в ръцете и на местната власт, и на БАХБ, не се изпълняват.

България е превърната в рай за бойните кучета. Докато у нас всеки има право да притежава опасните породи като питбул и ротвайлер, в редица европейски държави те са забранени или са със специален режим за отглеждане. Сред тях са Германия, Великобритания, Италия, Франция, Португалия и Полша. Питбулът е под абсолютна забрана в общо 27 страни.

В края на юни 2019-а година, като депутат, Десислава Атанасова беше един от вносителите на промените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Те предвиждат санкцията за собственици на агресивни кучета, които ги извеждат без повод и намордник, да бъде повишена от 100 на 1000 лева. Някой да е чувал за глобен стопанин? Извън тази формална и неработеща мярка Атанасова си затвори очите за генералната забрана за отглеждане на питбули в България. Да не би да разсърди част от електората, че дойдат ли избори, той също може да хапе.

Влади Христов

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"