fbpx

КОЛЮШ (1944 – 1986)

РЕКЛАМАТА

Телевизионната реклама е правена специално за дебили с ментална недостатъчност. Казвам го, ако ги има и тях тук, да знаят, че това е за тях. Другите можете да си ходите, няма да става нищо интересно…

Е, ама много останаха! Приятно е, знаете, човек се чувства по-малко самотен…

Значи, телевизионната реклама днес е изключително за перилни препарати. Отиваме в супера и казваме:

– Госпожо, видяхме, че купувате новия „Ариел“. Какво ще кажете за нашето предложение да вземем тази кутия „Ариел“ и да ви я сменим с две кутии друг прах?

– Ау, не! – казва госпожата.

А представяте ли си да рече: „Да, благодаря!“ Какви крясъци ще се разнесат: „Стоп камера! Ще правим нов дубъл!“

Или пък новото „Омо“… Ах, новото „Омо“… Знаете го, онова, което пере бялото до още по-бяло… Аз си купувах старото „Омо“ и според мен то си переше много добре. Затова взех, че отидох при господин Омо и го питам:

– Извинете за безпокойството… Новото „Омо“ наистина ли пере по-бяло от старото „Омо“?

– Да… Още по-бяло от старото „Омо“.

– Значи старото „Омо“ пере… как да се изразя… по-малко бяло?

– Не, старото „Омо“ си пере бяло…

– А, разбирам… Защото, знаете ли, по-малко бяло за мен си значи направо светлосиво. А още по-бяло… Направо не знам що за цвят е това!

– Съвсем нов е – новооткрит. И отгоре на всичко новото „Омо“ пере петната, скрити в тъканта!

И това съм го виждал по телевизията. Стоят две домакини и едната казва на другата:

– Виж се, ма! Имаш петно, скрито в тъканта!

А пък другата я гледа и е тъжна, разбираш, защото има петно в тъканта.

Пък първата се хили и казва:

– Аз нямам, защото си имам новото „Омо“, нъц-нъц!

А тъжната плясва с ръце и казва:

– Ама има ли ново „Омо“?

– Ма, разбира се!

– Уау!

И всички са щастливи!

Или пък „Калгон“. Това пък е съвсем ново – препарат, който пере водата, преди да изпере прането. Това, в случай, че някой тъпак реши да си пере прането в мръсна вода.

Пробвайте – ще чуете как ензимите хрупат мръсотиите!

Адски гот!

Хайде, стига толкова, прекъсваме за реклама!

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"