Мила родна картинка – първолачета пеят „Върви, народе възродени“.

Умилителничко.

Милите деца – те все още вярват, че науката е слънце, че книжовността е сила нова и че народността не пада там, дето знаньето живей…

Според добре осведомени източници в училищата все още се споменавало стихотворението, с което отчаяният от мързела на наследника си дядо Славейков се опитал да го вкара в правия път – „Пенчо бре,чети…“

Четенето, мили деца, е вредно – човек може да си развали очите.

Нещо повече – четенето може да докара на човек куп неприятности! А не-четенето – само удоволствия и просперитет!

Ако, да речем, дядо ви Бойко Борисов беше чел инструкцията към смартфона си, щеше да знае, че тези машинки си имат камера и могат да правят снимки. И нямаше някои си леля Мата или пък чичо Хари да го снимат дибидюс, само по чекмеджета. А всички вестници да му се радват.

Но той не прочете и вестниците – и какво? Изкара си целия мандат и пак сутрин, обед и вечер прекъсва предаванията на телевизиите, за да ни дава акъл.

За година и два месеца чичко ви Гешев и пожелалият да остане анонимен негов съученик, също прокурор, макар и не главен, можеха да научат испански толкова добре, че да прочетат „Дон Кихот“ в оригинал. Но те не научиха испански, а отгоре на всичко не си направиха труда да прочетат двеста и деветнайсетте странички на преведената още през април миналата година испанска документация за някаква си къща в Барселона.

Затова, защото не ги прочетоха, сега чичко ви Гешев все още е главен прокурор, а пожелалият да остане анонимен негов съученик – прокурор, макар и не главен!

Ако батко ви Костя Костадинов беше чел Истанбулската конвенция, сигурно нямаше да убеждава хората, че в нея се предвижда износ на български деца за нуждите на норвежки джендъри. Но той не я прочете, хората му повярваха и резултатите не закъсняха – партията му стана трета политическа сила.

Но конвенцията е с много страници, а личната карта – само с лице и опако. Та, ако чичо ви Карадайъ беше прочел не друго, а само какво пише до снимката на неговата лична карта, щеше да знае, че като български гражданин си има български президент и ако му се прище да се снима с президент преди избори, да ходи да си се снима с него, а не с комшийския. Но той не я прочете – и сега всички му се умилкват, защото без неговите гласове нищо не може да стане.

Пък ако си беше чела партийния устав, тетка ви Корнелия никога нямаше да изключи от партията си тия, които не са й симпатични. Ама тя даже не го прелисти и ги изключи – и то така ги изключи, че дори съдът не можа да ги върне обратно!

А ако батковците ви Кирчо и Асен четяха поне спортните страници на вестниците, щяха да знаят, че вторият си е втори, а не първи. И нямаше да бързат да съставят правителство преди първия. Но те не ги четат – и – о, чудо, първите им дойдоха на крака да ги кандърдисват да им услужат назаем с един премиер на ротационен принцип.

Такива ми ти работи, мили деца, отсега да си знаете – в днешно време четенето само пречи! Затова – не си давайте зор, зарежете книгите, а като пораснете – само срещу стотачка лично класната ви ще ви продиктува в слушалките на ушенцата отговорите на матурите, а после – щракайте с пръсти – после иде светлото ни безкнижовно бъдеще!

Във вас ни е надеждата, мили безкнижовни Пенчовци!

Румен БЕЛЧЕВ