fbpx
От категория: Каква стана тя

ЗА КОРАБОКРУШЕНЦИТЕ

4000 броя са равни на 4000 усмивки в продължение на 4000 седмици.
Заслугата за това е на всеки един автор – фейлетонист или карикатурист, който е работил в редакцията или е сътрудничел на „Стършел” през различните години. Благодарение на техните пера седмичникът за хумор и  сатира го има и днес.
Искаме тук да отдадем дължимото на нашите талантливи колеги, повечето от които вече не са между нас, но ни бяха учители, вдъхновители (инфлуенсъри, както им викат сега) и пример в хумора и сатирата.

Докато го има „Стършел”, никой български хуморист не е забравен, нищо смешно не е забравено.

Животът ми е наниз от петъци. Преди четиридесет години излезе първият ми фейлетон в „Стършел“, а след пет години сътрудничество ме назначиха. Така вече тридесет и пет години работя в най-дълготрайния сатиричен вестник в България. Всеки петък съм се ослушвал да чуя какво ще каже Читателят. Това бе много важно за мен. Като пишеш, много любопитно е да знаеш чете ли те някой, кой е той и какво мисли за прочетеното. Петък след петък, година след година. След университетската скамейка тук, в „Стършел“, разбрах кога човек трябва да е горд и кога трябва да се срамува. Кое му дава сила и кое го прави немощен. Тук бях чирак, калфа и майстор, тук имах щастието да работя заедно със своите учители и своите ученици. Смешното в живота споделях по правило с читателите, а тъжното – с тесен приятелски кръг, за да ми олекне. Днес хуморът помага на по-будните и по-умните да оцелеят в безбрежното море от простотия, наглост и самодоволство.

Един малък сал плава в това море – „Стършел“. Презокеански лайнери няма да ви забележат, луксозни яхти ще ви отминат с безразличие, забързани скутери ще ви оставят да им дишате бензиновите пари, но от сала винаги ще ви чуят и протегнат ръка. На сала е весело. Неслучайно има толкова вицове за безлюдни острови и корабокрушенци. От десетина корабокрушенци оцелява този, който има чувство за хумор. Ако „Стършел“ оцелее през годините напред, шансовете ви за оцеляване порастват.

Йордан ПОПОВ

Абониране
Уведоми за
1 Коментар
Вътрешна обратна връзка
Виж всички коментари
Веселин Игнатов
Веселин Игнатов
15 дни преди

„Като пишеш, много любопитно е да знаеш чете ли те някой, кой е той и какво мисли за прочетеното.“
Не използвах точно тези думи във Фейсбук, когато се наложи да защитя електронното издание на вестник „Стършел“. Но казах, че Йордан Попов би подкрепил електронизацията на „Стършел“. Мисля, че не сгреших.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

МЕЧО ПУХ И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

От Мечо Пух българската политика взима много абсурдни идеи, които реализира по смешен начин. От българската политика Мечо Пух не взима нищо - и така си е съвършен. Но ако реши да кльофне в несъвършенството, ще му помогнем, като му подарим някои свои изконни принципи. Първият е за противното Аз. Имам предвид противоположното, но и противното звучи добре. През 1990 българските...

Продължете

ЧОРАПЪТ ДА СИ ЗНАЕ ОБУВКАТА

Около фонтана в „Тригълника на властта” пак има протести - този път недоволството и освиркванията са за президента. Но колко абсурдно, тези, които днес го освиркват, преди три години му падаха на колене. А на президентските избори гласуваха за него и му осигуриха втория мандат. Чак сега ли демократичните хора  разбраха кой  е Радев? Къде гледаха през всичките тези години? Аз...

Продължете

ЗЛАТЕН ВЕК ЗА НАШ ЧОВЕК

Увлечени в еуфорията  за наградата „Букър”, която Георги Господинов получи за романа си „Времеубежище”, медиите не обърнаха внимание на други едни награди. Наградите на Министерството на културата, които бяха обявени в навечерието на 24 май. Сред отличените със „Златен век” (къде с огърлие, къде без) са бивши културтрегери от Живко­вия режим и Живковата ДС. Като започнем от Георги Йорданов, бивш министър...

Продължете

ПЛАЩАМЕ ЗА СТАРО СЪДЕБНО ШОУ

Каква е разликата между съда в Страсбург и нашенския? Европейският съд действа със скоростта на космическа ракета, докато българският се движи по-бавно и от неподвижен сфинкс пред египетска пирамида. Примерите за това са многобройни, но сега ще хвърлим поглед само към  делото срещу семейство Баневи. Ако някой изобщо си спомня, че има такова. Преди пет години – през октомври 2018-а, Николай...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име

1
0
Моля, оставете коментар.x