4000 броя са равни на 4000 усмивки в продължение на 4000 седмици.
Заслугата за това е на всеки един автор – фейлетонист или карикатурист, който е работил в редакцията или е сътрудничел на „Стършел” през различните години. Благодарение на техните пера седмичникът за хумор и сатира го има и днес.
Искаме тук да отдадем дължимото на нашите талантливи колеги, повечето от които вече не са между нас, но ни бяха учители, вдъхновители (инфлуенсъри, както им викат сега) и пример в хумора и сатирата.
Докато го има „Стършел”, никой български хуморист не е забравен, нищо смешно не е забравено.
Смехът, струва ми се, е единственото нещо, което човекът е създал сам. Всичко останало той взима наготово от природата и го приспособява за своите нужди. Електричеството, глупостта, термоядрената реакция, любовта, ултразвукът и дори единоначалието се срещат в диво състояние в природата. Но природен смях досега още не е открит. Това означава, че смехът не съществува обективно в обществото. Той очевидно е субективен продукт. Сиреч продукт на разни субекти, които сериозните хора с постна физиономия считат за отпадъчен продукт на обществото.
Аз обаче смятам, че смехотворците са катализаторът, който ускорява общественото развитие и спомага за по-бързото отделяне и утаяване на излишните вещества, пардон, същества. И въобще смехът действа пречистващо не само при обществените процеси, но и при някои твърде лични такива. Нашият наблюдателен и впечатлителен народ е създал по този повод някои доста недвусмислени изрази, които с голямо удоволствие бих цитирал, ако те не стърчаха извън рамките на официалното благоприличие.
Петър НЕЗНАКОМОВ
