Хумористичният седмичник с име на жилещо насекомо  има повод за празник – стигна до 4000-ия си брой! Кой друг български вестник може да се похвали с такова дълголетие? 4000 седмици, от февруари 1946 г. до днес, „Стършел” излиза без прекъсване, без да променя името и нрава си.

Минал през различни периоди, през етапи на възходи и падения, „Стършел” оцеля в турболенцията на промените, когато изчезнаха доста от популярните и „народни” издания  – „Поглед”, „Антени“,  „Отечествен фронт”, „Народна младеж”, „Народна култура”… Веднага след 1989 скъса с партийната опека и се превърна в независим вестник, демократичен и проевропейски. И най-вече български –  продължител на традициите на родния хумор и сатира. „Стършел” устоя на вестникарските моди, не се оцапа с жълтенията на комерсиалната преса, не изневери на девиза си:”Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота!”.

И продължава да жужи сред разкаляния политически терен.

Преди  години нашият незабравим колега Йордан Попов бе срещнал на площад „Славейков” политика Мартин Димитров, тогава председател на СДС. И го бе поканил в редакцията.

„Ама тоя вестник още ли излиза?” – каза изненадано Мартин Димитров, щом прекрачи прага ни.

„Да, драги Мартине!” – бихме му казали днес. – „Стършел” продължава да излиза, а къде е твоето СДС? Къде сте вие, демократи, заради които стотици хиляди хора излизаха на площадите в очакване на по-добро бъдеще? Ние, стършелите, продължаваме да вършим своята работа, а вие каква я свършихте!”

Каква я свършиха политиците – то е видно и за незрящите, и за нечетящите нашия вестник.

Но четящите „Стър­шел” поне са свидетели, че от стра­ниците си ние ги предупреждавахме –  с фейлетони и карикатури, че демокрацията се прави от демократи, а не от самовлюбени политикани, които не виждат по-далеч от носа си.

Никой не е  пророк в собственото си село! „Стършел” – също…Ние си пишем, а героите на нашите сатири не ни четат.

Ама не се отказваме. Знаем си, че сатирата не може да оправи света, но пък трябва да се опитваме.

Пак преди години, когато първото правителство на Борисов навърши 100 дни, открихме изложба с карикатури на Ивайло Нинов. В 50 карикатури той бе шаржирал 100-те дни на премиера. Официално поканихме Борисов на изложбата – той не дойде. Ако беше дошъл, ако бе разгледал карикатурния си образ на пишман-супермен, можеше пък да се постресне. И да бъде по-скромен в хвалбите и в самоизтъкването си. Тогава може би и управлението му щеше да е друго, пък и България нямаше да е днешната – последна в ЕС и най-корумпирана.

Желю Желев, първият ни демократичен президент, бе приятел на „Стършел” – когато видеше своя карикатура, той се обаждаше в редакцията и искаше да си я купи. Ние, разбира се, му я подарявахме. Но Желев бе широко скроен, политик с въображение, философ, а не център-нападател на „Бистришките тигри”.

Ако сегашният ни президент имаше въображение или поне чувство за хумор, също щеше  да колекционира карикатури със себе си – нали е постоянен герой по нашите страници.

Но едно е да носиш службата в армията, а друго – да носиш на майтап. Двете не се съчетават…

Затова не очакваме от президентството поздравления за 4000-ния ни брой. Нито пък

от парламента или от правителството.

Не на политиците разчитаме, а на верните си читатели, които гласуват за нас всяка седмица, като ни купуват или се абонират.

На тях „Стършел” дължи дълголетието си!

Благодарим на читателите си и  продължаваме напред, за разлика от ония, които продължават промяната, но не знаят как и накъде.

М. Вешим,
главен редактор