Хорото не е само наш патент, а е част от културното наследство на целия Балкански полуостров. Единствено в България обаче то бива употребявано политически. Няма партия, афиширана като „пазителка на националните ценности”, която да не е сложила ръка върху хорото.
Електоратът на тези пишман националистически формирования, окрилен от ширещата се навсякъде „българщина”, не пропуска възможност да тропне хоро де що реши за необходимо. Всички помним как преди пет години група ентусиазирани момчета влязоха в eдно от рилските езера, показвайки, че простотията няма нищо общо с традициите. Подобни юнаци с потури и калпаци всяка година гледаме в репортажите от Калофер за Богоявление. Де да беше само това, щяхме някак да го понесем! В София, пред Народния театър, излагацията с хорото е перманентна, а тонколоните, дънещи музика ала „Пирин фолк”, вече не правят впечатление дори на чужденците.
Венецът на голямото тропане обаче се състоя преди две седмици пред НДК, когато на хоро се хванаха 1342 души. Организатор на събитието е бизнесменът-хореограф Христо Димитров, носител на президентски ордени, основател на движение „Второ българско възраждане“, ансамбъл „Българе” и ежегодния фестивал на носията в Жеравна, на който срещу 25 лева входна такса можеш да се почувстваш като същински Крали Марко. Целта на най-масовото хоро в София според Димитров е: „Ние, българите, да покажем на останалия свят как трябва да се живее“.
Дали уважаемият инициатор ще спомене пред света, че освен да тропаме чудесно хора, ние сме първи по смъртност и бедност в целия ЕС? Това ли е образецът, към който да се стремят останалите нации? И като стана въпрос за масовост, цивилизованите държави се справят доста по-добре от нас.
Ще припомня само един емблемантичен пример – на 23 август 1989 година над два милиона души правят най-дългата човешка верига в историята. Хванати за ръце, те свързват столиците Талин, Рига и Вилнюс с жива колона, разпростираща се на дължина от 600 километра през трите държави. Акцията е протест срещу подписването на пакта между Хитлер и Сталин през 1939 година, който проправя пътя за съветската окупация към Прибалтика. Ето така го правят смелите и културни хора в Европа, а ние развяваме байраци и играем хора пред НДК.
Влади Христов
