– И така, за следващия път искам да прочетете народната приказка „Сливи за смет” и да направите писмен разбор. Може и родителите да ви помогнат, защото материалът не е лесен. С това часът ни свърши. – каза Козарова и прибра дневника.

Според училищния фолклор би трябвало тандемът Иванчо и Марийка да  се включи с иронични коментари и да обере точките, но сега времената са други. Вече в никой клас няма такъв персонаж. Е, има например Ивандър, има и Марая, но не е същото. Макар че тя пак си е ограничената отличничка, а той – духовитият „глупчо”.

Седмица по-късно по традиция Марая започна първа да чете есето си. „Тази приказка, започна тя, е плод на мъдростта на народа. Неслучайно трудолюбието у нас е считано от векове за незаменима добродетел и винаги се възнаграждава. Ето защо селянинът взема за снаха именно онова работливо момиче, което в къщата си нямало и една шепа боклук, та като му се прияли сливи, се наложило да поиска малко смет назаем от съседите като услуга, че чистело и у тях.” И в този дух десет минути вдъхновено четене пред скучаещите є съученици.

Разбира се, Ивандър пак беше без домашно по темата и обясни, че започнал да го пише, но баща му се вбесил от продукцията му и скъсал листа. Дори започнал да му диктува, но тогава пък майка му го скъсала. Класът настоятелно поиска да чуе подробности и той неохотно  се съгласи да цитира някои пасажи от творческите си напъни. „Тате, попитал синът, когато баща му разпрегнал коня и свалил от каруцата бъдещата си снаха, откъде го изкопа този крокодил? Селянинът се намусил и отвърнал, че няма да е единственият крокодил в къщата, но за разлика от майка му поне ще мете и чисти и няма да се спъват непрекъснато в разни боклуци”.

Дотук бил стигнал, когато родителите прекършили творческия му полет, повеждайки в кресчендо помежду си обичайната нелитературна домашна дискусия. Но понеже не искал да отиде пак неподготвен, отворил сборника с приказки и потърсил някоя друга история, защото по тази явно нямало да се стигне до консенсус. Така попаднал на „Златната ябълка и ламята”. Писането потръгнало, но майка му се надвесила да го прочете и скъсала листа, защото не бивало третият брат да се бие. Така правели само лошите деца. И го посъветвала вместо това да вземе да опише как той се оженил за ламята и заживели сговорно и щастливо. Но сега  пък пак се намесил баща му и на свой ред скъсал новата версия с думите: „Няма да се жени за ламя! Не позволявам да прави моите грешки”.

Тогава Ивандър се развикал да го оставят на мира и напосоки отворил на някаква страница, попадайки на „Снежанка и седемте джуджета”. Като прочели новото му съчинение, притихналите родители се изчервили и майка му поискала и него да скъса, но баща му не разрешил.

Така той дошъл за пръв път от много време насам като прилежен ученик с домашна работа, макар и извън темата, и поискал да я прочете пред съучениците. Обаче още на второто джудже – онова, на чийто креват била легнала Снежанка, и учителката се изчервила и му забранила да чете по-нататък въпреки недоволството и ропота на класа.

Все пак заслужават похвала такива „двойкаджии” като Ивандър, които могат да направят увлекателна всяка иначе скучна и поучителна приказка.

Иван Сариев