Следизборната „Пресконференция на коалицията „Продължаваме промяната” и „Демократична България” предизвика спорове.
След като направиха своите изявления, партийните лидери изненадващо си тръгнаха, вместо да отговорят на журналистическите въпроси. За което една част от обществото ги упрекна в малодушие и страх от неудобни питания, а друга ги оправда, предвиждайки, че им се заформя „кален терен”, в който е вредно да нагазват. Имат основания и двете страни. Според първата: думата „пресконференция” предполага въпроси и отговори, а ако събитието бе обявено само като „официално изявление”, напускането на лидерите щеше да бъде нормално и никой нямаше да ги вини. Но обявената „конференция” не се случи, за която грешка не са виновни лидерите /те мислят за други неща/- а техните пиари. От каквито – и в името на успеха – коалицията се нуждае фатално… но този проблем заслужава нарочна и компетентна разработка.
По-интересен е вторият мотив: при развихрящата се „черна кампания” срещу ПП-ДБ всяка медийна среща бива опорочена или казано по народному – изкилиферчена. Точно тук си струва да се поразсъждава. Пресконференциите у нас все повече променят класическата си роля и се превръщат в „ужасни медийни деца”. Сред акредитираните репортери се набъкват изпълнители на партийни „мокри поръчки”, а и обикновени лумпени. В този смисъл лидерите очакваха заяждания от рода на „Господин Петков – какво ще кажете за парапета ?”, „Господин Василев – защо ви наричат „кокорчо” ?”, и пр. Подобни вербални агресии в други държави не се допускат. На пресконференция президентът Тръмп няма да бъде питан как е в леглото актрисата Даниълс, президентът Байдън – пие ли си хапчетата и от този род. Ако журналист се държи в този „жълт стил”, самата гилдия го отсвирва, а и допускът му бива пресечен. Това, че лидерите се отказаха от въпроси, се обяснява и с факта, че наистина са им били готвени провокации – насред срещата бе изгонен човек, представящ се за журналист и известен с агресивно поведение. Ала народът има приказка за мечките и гората, което преведено значи, че на всяка публична среща лидерите трябва да излизат като на битка, колкото и тежка да е тя. Розите вървят с бодлите – хваналите се с политика трябва да є търпят неприятностите.
За жалост, при изливащия се напоследък водопад от блогове, сайтове, инфлуенсъри и „тубъри” всеки заядливец може да се регистрира като журналист и да фабрикува компромати и лъжи. Но не бива институциите да приемат безучастно тази напаст, длъжни са да й противодействат. Очаква се занапред в конферентната зала на БТА и не само там – да бъдат допускани (на самия вход и с показване на документ!) единствено журналисти с акредитации, и то от утвърдени медии, а тези на свободна практика да се легитимират с членска карта от Съюза на журналистите. Това не е мухлясал консерватизъм и посегателство върху словото, а възстановяване на традиционния журналистически морал. Решението трябва да стане правило за всички организатори на подобни срещи и дори да се разшири в специална наредба.
Свръхналожително е това – за да не се превърнат пресконференциите от „война на аргументи” във „война на парапети”.
Наско МАНДАДЖИЕВ
университетски преподавател по журналистика и комуникации
