Сутринта седнах в ъгъла с кафето, ароматно, горещо, точно това ми трябваше за двайсетината блажени минути преди началото на ежедневната лудница и в този момент изпод масичката се измъкна той, разгъна се изотдолу, седна на стола отсреща и ме загледа мило.
– Много ми е приятно да се запознаем, Иванов, инспектор в отдел „Нови кредити“ – каза той.
– Чакай-чакай, ти оня ден не вися ли на въже пред прозореца на спалнята ми?! – сетих се.
– Точно така, аз бях, колко мило, че сте ме запомнили!
– Как няма да те запомня! Апартаментът ми е на десетия етаж! С жена ми тъкмо си бяхме легнали и… таковата, а ти висваш отвън и нещо викаш!
– Надявах се да привлека вниманието ви, но вие бяхте твърде зает, какъв мъж, какви дадености, какъв потенциал, поздравявам ви, обаче сега е моментът да обсъдим вашия кредит!
Застанах нащрек.
– Какъв кредит? – възмутих се – Ако е за онова ДДС, лъжат, не съм го теглил аз, а баба Пена от Похлупци!
– Става дума за супер изгодния кредит, който нашата банка ви предлага!
– Не ми е нужен кредит!
Станах и се изнесох от кафенето.
Подкарах по булеварда към офиса. На светофара спрях и се зачудих разсеяно кой от редовното присъствие на кръстовището ще ми зацапа стъклата днес.
На предния капак плонжира онзи!
– Здравейте отново! – усмихна ми се по холивудски – Нашите кредити са най-изгодни! Само 5 процента лихва при 10-годишен гратисен срок и пълна застраховка! Не е нужно да идвате в банката, договора можем да сключим още се…
Светна зелено, потеглих рязко и той се изтъркаля встрани.
Спрях пред офиса, отдъхнах си.
Портиер ни е пенсиониран военен, твърди, че е бивш танкист, но съдейки по нрава му, най-вероятно е бил специалист по масови зверства и сега пиле не може да прехвръкне през входа.
– Добро утро, бай Симо! – поздравих го.
– Добро утро отново! – отговори той и видях, че всъщност бай Симо чете някакви брошури в стаичката си – Не подминавайте шанса си! За разлика от нашите конкуренти, които одобряват кредита за 15 минути, ние го одобряваме предварително, преди още да сте го поискали!…
Изтичах нагоре и се заключих в кабинета си.
Вечерта по тъмно се изнизах през задния вход, прибрах се с такси и у дома се промъкнах предрешен като бабичка с дрехи, които задигнах от балкона на първия етаж на съседния блок.
Жена ми си беше легнала, мушнах се в леглото при нея, прегърнах я уморено. Тя отвърна с особено страстна прегръдка, задърпах се, но беше късно.
– Забележете, нашите условия са най-изгодни! – прошепна ми той,гъделичкайки ухото ми с мустаците си – Не искаме доказан доход, не искаме гаранции, не искаме нищо, освен да ви дадем кредит при седем процента лихва с тригодишен
гратисен срок плюс застраховка и куп подаръци – запалка, ключодържател, календар, кило банани и надуваем дюшек!
Подписах документите и заспах като бебе.
Весел ЦАНКОВ