Добре, че е науката, та да освободи човечеството от това гайле – да мисли. Мисленето при всички положения е по-опасно за вашето здраве от тютюнопушенето! Доказано е експериментално!
Вече напреднахме в двадесет и първия век и можем спокойно да се оставим на създадените от учените машини, притежаващи изкуствен интелект, наричан за краткост „AI“. На български – „АЙ“. И изведнъж всичко ще стане по-лесно и по-бързо, отколкото ако разчитаме на тъпите си малки сиви клетчици. Изкуственият интелект вече композира музика, рисува, а дори и списва вестници! Достатъчно е да му се тикне флашка с информация и той светкавично ще изстреля изящно антрефиле, блестящ политически анализ или остра полемична статия – каквото му поръчате. И изобщо няма да седне да се обяснява, че това противоречало на убежденията и морала му, както недобросъвестни журналисти си позволяват понякога.
За да не останем назад от прогреса, ние от „Стършел“ също си поръчахме една страница, създадена от специално създадения за нашите нужди българоезичен изкуствен интелект (AI-АЙ). Сипахме малко политически новини, добавихме клюки за вкус, включихме задължително съобразяване с желанията на публиката – и се получи!
Приятно четене (а ако ви мързи, учените са измислили и програми, които могат да ви прочетат вестника, докато си лежите на дивана.
Ето и първата задача – интервю със средностатистически консуматор. Тъй като компютърът е голям и не можем да го разнасяме по магазините, си хванахме един средностатистически консуматор и го доведохме в редакцията с обещанието, че ще го почерпим с бонбонче. За да не го уплаши, машината му заговори с нежния глас на телевизионна репортерка:
ЕЛА МЕ АЛГО-РИТНИ!
– Как мислите, средностатистически консуматоре, инфлацията у нас овладяна ли е?
Консуматорът отвърна кратко:
– Дръжки!
Машината се затрудни – този отговор не й бе предвиден в алгоритъма.
– Чии?
– Нихните.
Думата я нямаше в речника на компютъра.
– Търсената от вас дума я няма в речника, моля, обадете се по-късно или опитайте с друга.
– Аз мога и с друга, ама нея хептен я няма в никой речник.
Машината помисли малко.
– Според вас да се говори с думи хубаво ли е, които ги няма в речниците?
– Те други не разбират.
– Кои – те?
– Ония.
– А като ги разберат – мислите ли, че ще нарушат пазарните принципи и ще въведат таван на цените?
– Ба ли ги! И като го въведат – голям праз!
Машината почна да прегрява. Включи се аварийното охлаждане.
– Търсената от вас дума я няма в речника… Бай дъ уей, сега не е сезонът на праза! Големите празове се чакат наесен!
– Ами тогава защо са тия избори през пролетта?
И аварийното охлаждане не помогна, машината изключи, за да не прегори процесорът.
– А бонбончето? – попита консуматорът.
– Я чупарата – казахме му ние. – Щеше да ни повредиш изкуствения интелект! Бонбонче му се приискало! Излез на площада – там ще ти обещаят две!
