Нас все нещо ни заплашва!
По време на коронавирус пандемията чрез ваксините искаха да ни чипират, пропагандните моди обаче се менят. Сега несъществуващи джендъри дебнат децата ни, а храната ни като във филм на ужасите е пълна с какви ли не насекоми. И понеже от изток идват само „благини”, за всичко по-горе изброено е виновен гнилият запад. Последната спусната опорка засяга един от националните ни символи – розовото масло. Та това е все едно да посегнат на киселото мляко, на Стоичков или гимнастичките! Същата тази Европа, в която бай Ганьо разнасяше гордо мускалите, сега е решила да ни лиши от тази привилегия. „ЕК иска да забрани производството на розово масло, обявявайки го за токсичен продукт”, гласят гръмките заглавия в платените медии.
Не, уважаеми разпространители на фалшиви новини, Брюксел нищо няма да обявява за токсично. Предвижда се етеричните масла да не се приемат като земеделски, а като химически продукти, а за тяхното производство да важат режимите за химическа индустрия. Разпоредбата важи най-вече за тяхното етикиране. В нито един документ не се говори за забрана на розовото масло или то да бъде обозначено като вредно за човешкото здраве.
Но кой от читателите да провери фактите в официалните източници? Това изисква ресурс от време и знания. Много по-лесно е да кажеш: „Пишеше го в един вестник” или „Видях го в някакъв сайт”, така всяка манипулация бива приемана като чиста монета. Точно на ниската обща култура и лековерието на нашенеца разчита разгърналата се антиевропейска пропаганда.
И докато е така, процентът на лапнишараните в населението ще продължава да расте. Производството на рози като отрасъл има съвсем други проблеми и те не идват от ЕК. Точно обратното, за 2023 година фермерите, отглеждащи маслодайна роза, получиха по 1 557 лева на хектар европейски пари за преодоляване последиците от войната в Украйна.
Брюксел дава финанси, но родното земеделско ведомство – спи. От години управляващите неглижират случващото се в бранша – липсата на работна ръка, срамно ниската изкупна цена на суровинния материал. Няма целенасочена политика, която да защити българския производител и преработвател, а конкуренцията от Франция и Китай отдавна е завзела световния пазар на розово масло.
Ако сега беше жив Алеко, едва ли щеше да сложи мускали в пояса на бай Ганьо!
Влади Христов