Навремето, докато Бойко Борисов при първото си управление строеше магистрали, неговите политически противници от „Позитано” го атакуваха с аргумента: ”Асфалт не се яде!”.
Сега разбрахме, че асфалтът се яде. Даже вече е изяден – при направени проби по нареждане на служебния министър на строителството се оказа, че липсва една трета от асфалтовото покритие в някакъв участък на Околовръстното.
Политици от ГЕРБ възразиха, че това са предизборни партенки – пробите не били взети коректно, а тенденциозно. Сега остава да тръгнат и те да дупчат допълнително платната на „Тракия”, за да доказват дебелината. Така магистралата до Бургас, която иначе е равна като картофена нива, да заприлича и на швейцарско сирене.
Самият Борисов на предизборни събрания избягва ловко „асфалтовата тема”, а говори за голямата корупция в енергетиката и обвинява краткотрайното управление на Кирил Петков.
Така във взаимни обвинения – кой краде повече и кой – още повече, ни минава животът, докато си трошим колите по скапани пътища и се избиваме един-друг в катастрофи. Там по броя на жертвите водим европейската класация.
Виновни няма, наказани или осъдени – също.
На всяко излизане или влизане през Калотина българите си задават един въпрос: как сърбите, без да са в ЕС и без еврофондове, построиха бързо – за няколко години, 150 километра магистрала от Ниш до българската граница? С тунели, осветени и вентилирани, на които работят и двете тръби. А ние, за трийсет години, с парите на ЕС не можем да направим едни 40 километра – от София до Калотина?
И колко години още ще усвояваме доволно милионите на ЕС, а няма да имаме свестни автостради – до Варна, до Гърция или поне до Калотина?
Отговорът: докато политиците и строителите ядат асфалт, някои преяждат и после отиват не в съда, а на санаториум за отслабване при доктор Емилова.
М.
