На площад „Славейков” трима активисти на „Възраждане” бяха турили масичка с надпис:”Референдум за запазване на българския лев” и събираха подписи за своята инициатива. Спрях се да погледам, докато чакам трамвая. Активистите-възрожденци спираха минувачите, подканваха ги, а те, вместо да се подписват, се подсмихваха и отминаваха. За десетина минути не видях нито един гражданин да сложи параф в подкрепа на Копейкин.
Иначе в интервюта сам Костадинов-Копейкин не спира да се хвали,че подписката му е подкрепена от стотици хиляди българи, които не си сменят левчето за еврото. Лидерът на „Възраждане” категорично заявява, че не само ще събере 400 хиляди подписа за предизвикване на референдум за запазване на лева, но и ще спечели този референдум.
Но когато печели Костадинов, дали печели цял народ? Или печели Москва?
В интервю банкерът Левон Хампарцумян каза, че отлагането на нашето влизане в еврозоната е добра новина за Кремъл и вероятно там са си отворили шампанско.
Руснаците винаги ще отворят шампанско, когато пред България се затварят европейски врати – дали ще е вратата за еврозоната, или за Шенген. Референдумите – на Копейкин, на Трифонов за президентската република и на Нинова за „джендъра” мътят водата повече в чужда полза, отколкото в българска. И сякаш са части от един сценарий, писан в кремълски кабинет.
Това беше ясно на минувачите, които ходеха по площад „Славейков”, затова и предпочитаха да се подсмихват, вместо да се подписват в искането на „Възраждане”.
Защото активните българи – тези, които работят у нас и в чужбина, правят бизнес, служители са на чужди фирми, пътуват на екскурзии или на почивки навън, купуват жилища или автомобили в евро, те нямат страх от плашилата на Копейкин. А приемат дрънкането на копейките само със смях.
Активните българи се смеят, ами какво остава за бедните, които вярват на политици-популисти?
За тях е този популярен цитат: „Бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един народ“.
Михал Мишковед
