Журналист, след мача: За какво си мислеше, когато отбеляза победния гол?
Футболна звезда: Мислех си за това, как добре го е казал поетът: „До моето първо либе“ или „Две хубави очи“, или „Аз искам да те помня все така“. Аз не мога да го кажа така изразително, макар че често съм се опитвал. Просто не ми се получава.
Журналист: Голът беше отбелязан от наказателен удар на цели 27 метра от вратата на противника, доста наляво от нея. Имаше ли съмнения дали ще уцелиш вратата?
Звезда: Съмнявах се, понеже ако човек не се съмнява във вярата си, той е фанатик. Истински вярващият винаги се съмнява. Бог е съмнение.
Журналист: По телевизията показаха три пъти в забавен каданс движението на левия ти крак при ритане на топката. Какво изпита, когато удари топката с вътрешната страна на лявото си ходило?
Звезда: През цялото време, докато докосвах с лявото си ходило топката, изпитвах огромна загриженост за съдбата на планетата. Сърцето ми се свиваше от мисълта, че вече сме изпуснали възможността да задържим глобалното затопляне на не повече от един и половина градуса по целзий. След тази граница промените в климата стават необратими, уви.
Журналист: Какво те вълнуваше, когато придаде фалц на наказателния си удар? При удара ти топката получи въртеливо движение от 126 оборота в минута, а при попадението във вратата движението беше 78 оборота в минута.
Звезда: Вълнуваше ме въпросът кога учените ще разкрият загадката на тъмната материя и тъмната енергия.
Журналист: Когато видя, че топката се забива в горния десен ъгъл на вратата, каква беше първата ти мисъл?
Звезда: Първата ми мисъл беше, че Моцарт е починал на същия този ден преди 231 години, седем месеца и 341 дни, а последната нота, която е написал, е била откъсната от негов незнаен почитател и е загубена за човечеството завинаги.
Журналист: Какво беше най-разтърсващото ти изживяване, когато топката прекоси головата линия?
Звезда: Същото, като това на ранния Хомо сапиенс в мига, когато е направил първата си полихромна рисунка върху стената на пещерата Алтамира в северна Испания преди 35 или 40 хиляди години. В науката още се спори за точната дата.
Журналист: Всъщност голът ти не беше зачетен. Какво си каза в момента, когато съдията го отмени?
Звезда: Казах си: „А бе, съдията, що не таковам майка ти, да те таковам у съдията такован!“
Никита НАНКОВ