Новото служебно правителство ни е старото. С едно изключение – смениха министъра на културата.
Какво излиза?
Че всичко останало в управлението на служебния премиер Гълъб Донев е цветя и рози? Другите му министри се справят отлично – и с вътрешните работи (с престъпността и охраната на границата), и с външните (отношенията със Северна Македония, позицията за Украйна), с енергетиката, и със строителството на магистрали… Няма корупция в полицията, няма хаос в цените на горивата… Няма инфлация, неконтролирано поскъпване на храните, обедняване…Медицината цъфти, образованието връзва, народът благоденства под мъдрото ръководство на президента Радев, на неговия премиер Гълъб и най-вече на Александър Маринов – стратегически съветник и на двамата.
Само културата нещо закъса, та като сменят министъра – ще разцъфти и тя!
За годините на своето управление президентът Радев, показа, че е с богата култура – точно колкото се предполага за военен. Разбрахме, че е присъствал на премиерата на филма на Максим Генчев за Ботев (изглежда го харесва) , а веднъж даже спомена, че бил чел българска книга – спомни си заглавието, но сбърка името на авторката.
Така че Радев едва ли сам щеше да се сети за смяната, ако не бяха му я подсказали или поискали от „сарая”.
След напускането на министър Минеков, най-доволен изглеждаше депутатът от ДПС Йордан Цонев – той не просто се радваше, той сияеше!
Което подсказва, че всичко е заради конфликтите в Народния театър. И показва, че е по-лесно да се разкара министърът, отколкото пиарката на театъра Велислава Кръстева, кадър на ДПС и лично протеже на Доган. Минеков бе тръгнал и срещу директора Васил Василев, човек на БСП (от здравото комунистическо крило) и личен другар на Румен Петков. Тоест – и той гранитен, непоклатим.
Който рита срещу гранита – си отива.
На мястото на скулптора Минеков бе назначен диригентът Найден Тодоров.
Доколко диригентът ще успее да дирижира културата или него ще го дирижират?
Михал Мишковед
