В полумрачната стая, осветена само от голяма догаряща свещ, падре Нунес държи сбръчканата ръка на Клементина, давайки й последно причастие.

Еленка Няголова е впила взор в телевизора и с притаен дъх слуша предсмъртната є изповед. После вдига благодарен поглед към тавана и възкликва  ликуваща: „Да! Знаех си аз. Има съдба, има.” Оказва се, че Пабло не е брат на Ернестина. Старата доня го е разменила с друго бебе. От злоба към отнелата є мъжа на мечтите Аугуста И сега младите, които безнадеждно са се обичали, вече могат да се венчаят, защото няма никакво кръвосмешение. Толкова са сладки! Каква развръзка, какъв хепиенд! Какво напрежение до последно! Това се казва изкуство! Бива си ги  колумбийците, спор няма.

После става да си вземе хапчето и бърза да превключи на друг канал, защото току-що е започнал трийсет и петият епизод на индийската сапунка „Бялото сари на принцесата”. Днес страшно є върви. Пак щастливи вести. Махараджата на Бомбай на смъртния си одър изслушва признанието на старата Вимала, че не Амрит, а гледачът на слоновете му – красивият Раджапур – е истинският му син. Издъхва щастлив, защото разбира защо толкова много е обичал това момче. Явно кръвта е говорила. И тях са ги били разменили при раждането. И сега  започват да се кроят планове и интриги за наследството му. И индийците си ги бива, спор няма.

Става късно и Еленка се приготвя да си ляга. Утре вечер е турският сериал и отсега тръпне какво ще става. Вече е ясно, че Махмуд е намерил брат си Меджид. Били са близнаци, но са ги разделили като бебета и са излъгали родителите му, че само едното дете се е родило живо. Дали са Меджид на бездетната жена на валията на Анадъспор срещу кесия жълтици. Но злата Хатидже, която  бива разяждана цял живот от вината си, накрая не издържа и се хвърля в Дарданелите, оставяйки предсмъртно писмо. И турците не падат по-долу, мисли си доволно Няголова. И тях си ги бива, спор няма.

Върти се и не може да заспи. Ами то след толкова преживявания! Една мисъл я яде. Като се замислиш, във всички сериали сюжетът се базира на размяна  на бебета. И оттам тръгват и се заплитат ситуациите. Без това нищо не става и филмите биха били скучни и безинтересни. А какво пречи и у нас да има такъв случай? „Ама не, клати недоволно глава Еленка, ще изядат с парцалите виновната сестра в родилното и ще я уволнят веднага. Може и болницата да закрият”. Нали гледа и слуша всичко това по медиите.

„А възможно ли е наистина досега това никога да не се е случвало у нас, разсъждава тя. А ако е ставало? И то много пъти? Колко събития биха намерили своето обяснение, за колко важни личности действията им няма да ни се струват странни, а логични и последователни само с няколко размени на пеленачета. Например защо детето на Нинова предпочете да отиде да учи и работи в САЩ. вместо да замине да живее  да речем в Челябинск, както повелява родословието му и майчината воля? Ами много ясно, нали? Или друг случай – Костадинов. Вярва ли някой, че го е раждала българка? Примери колкото щеш. Но ги крият. Те какви по-големи работи крият, та това ли няма да потулят”. И за колко още такива случаи се сеща, не є се мисли просто. И така ще си върви, май.

Затова у нас животът е такъв – скучен и предвидим.

Иван Сариев