Мнозина се надяваха, че ще се оправим, щом младите се върнат от чужбина да прилагат наученото в България. Тези надежди обаче се оказват ефимерни. Министърът на правосъдието в служебното правителство Крум Зарков също е млад – на 40 години. И е учил в наистина прочут университет – парижката Сорбона. Щом влезе в министерството обаче, той веднага започна да прави това, което вършеха неговите предшественици от предишните президентски правителства – да търси лек за една стара болка на назначилия го там. Тя се казва Иван Гешев, който си беше позволил да изпрати проверяващи в президенството, без да иска разрешение от главнокомадващия бивш летец.
Крум Зарков също продължи да обяснява, че няма кой да контролира главния прокурор. И на 30 декември миналата година внесе в Народното събрание законопроект за механизъм, който ще разследва Иван Гешев. Това ще прави избран от Върховния касационен съд съдия. Той ще бъде преназначен от съдия на прокурор от Прокурорската колегия. След това ще бъде избран втори съдия, който ще бъде преназначен за заместник-главен прокурор. Той щял да контролира първия съдия-прокурор. Така двамата съдии, префасонирани в прокурори, ще гарантират независимо разследване на главния прокурор. Нещо да ви стана ясно от този юридически миш-маш?
На 13 януари в парламентарната правна комисия се събраха едни от най-изявените наши юристи: от Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет и Адвокатската колегия.
Те представиха своите задълбочени становища по законопроекта – само на ВКС например бе от 23 страници. Общият извод на юридическите светила бе, че той е негоден, защото в него има много противоконституционни текстове. Тези правни кълчища са безсмислен напън и за тяхнато обсъждане само се губи ценно парламентарно време. Ще припомним, че още през май 2021-а Конституционният съд се произнесе категорично и ясно, като сложи точка на споровете по този казус: „Създаването на механизъм за разследване на главния прокурор е невъзможно без изменения в Конституцията. Действия в противоположния смисъл не почиват на никаква правна основа.“ Те са политическа спекулация, блъф за наивници. Понеже не е възможно по нечие хрумване да бъдат предоставени прокурорски функции на произволно избрани хора, които не са прокурори. Така че дори и да събере в Народното събрание нужните гласове, проектозаконът на Крум Зарков по начало е мъртвороден, понеже няма да бъде одобрен от Конституционния съд.
И още нещо, което е най-важното – съдебната реформа не може да е персонална. Младият министър иска да свали главния прокурор от поста му и с това вероятно прави добро впечатление на своя патрон, но Иван Гешев ли е истинският и единствен проблем на държавното обвинение? България е първа по брой прокурори в Европейския съюз на глава от населението; висока численост, но ниска ефективност. В резултат: огромен брой висящи дела и прекалена продължителност на наказателните производства, заради които страната ни е сред страните с най-много осъдителни присъди в Страсбург – на 6-то място от 47-те държави в Европа. Срокът за разследване по родния Наказателно-процесуален кодекс е до 6 месеца, но на практика средната му продължителност е безумните 842 дни. А често и много повече. Най-пресният пример е случаят с Николай Рангелов, който през януари осъди прокуратурата заради неразкрита кражба в продължение на 16 години. Домът му е бил обран през 2003 г., но само след месец разследването е спряно, а през 2019-а и прекратено заради изтекла давност. Затова, че не е направено абсолютно нищо за разкриването на обира, Върховният касационен съд осъди прокуратурата да плати на Н. Рангелов обезщетение от 16 хиляди лева. Това обаче е капка в морето.
Всяка година срещу прокуратурата се завеждат коло 300 дела. Тя губи над 80 процента от тях. Обезщетенията са около 3 милиона годишно, но никой от некадърните държавни обвинители, които са оплескали делата, не се бърка в джоба си, за да плати за своята некомпетентност. Защото според Конституцията те са недосегаеми и безконтролни, а действията им са безнаказани. Така че едва ли Иван Гешев трябва да бъде нарочен за всички проблеми на правораздавателната ни система, за калпавата є работа не е виновен само един. Затова е нужна всеобхватна и безпощадна съдебна реформа, а фиксирането само в главния прокурор е кьорфишек за залъгване на населението преди предстоящите избори.
Сергей Трайков
