На зрителите на БНТ, изгледали два епизода от сериала „Войната на буквите”, трябва да се дава и кисело мляко – това навремето даваха задължително на работещите във вредни производства.
Гледах „Буквените войни“ без айрян и още ме боли главата от изгълтаната боза.
Бозата, наречена „исторически сериал”, има и друго кратко име – кич. Не обикновен, а патрЕотичен.
Едно отклонение – междувременно мина ежегодната класация за дума на годината. Класирани са думи като „война”, „Украйна”, „бежанци”, доброволци” и т.н.
Но липсва думата „патрЕот”.
Една особена дума – в която хем има родолюбие, хем то е без мярка. Не просто дума, а цяло движение – неговите пийнали деятели вият тежки хора и газят река с байрак в ръка, заголват бицепси и прасци с татуировките на царе и възрожденци, рисуват си Левски и Ботев на вратите на гаража или на предния капак на беемвето.
ПатрЕотичният кич си стана и тенденция в киното напоследък. Започна от лентата за „Левски”, мина през недоразумението „Ботев” и стигна до сериала за Симеон. Готви се и филм за Иван Александър…
Кич до кича, мила моя майно льо, юнак до юнака…
И ако зад филмите за Левски и Ботев стои нехудожествената самодейност и амбиция на един актьор, той си е сценарист, той си е режисьор, то зад „Войната на буквите” има екип от професионалисти.
За такива се водят и тримата сценаристи, и двамата режисьори, и известните артисти.
А резултатът – пак нехудожествена самодейност. Бутафория, декларации „Да живее България!”, декламации… Нескопосан диалог:”Не е време за купон!” – заявява цар Симеон. „Ще имаш проблем!” – казва приятел на княз Баян. „Прости ми, че обичах България повече от теб!” – мълви умиращият цар Симеон Велики на жена си, сякаш цитира писмото на Ботев до Венета.
С което „Войната на буквите” се изравнява с филма за „Ботев” като художествен резултат.
И с кисело мляко няма да гледам нататък.
Вие, както искате.
Михал Мишковед
Епизод 2.
Баян изглежда е изучавал трудовете на Карл Линей в Преславската школа. Принцът определи една китка като Gladiolus communis, семейство Iridaceae.