Навършиха се 160 години от рождението на Алеко Константинов.
Дойде ли годишнина, почваме да демонстрираме почит към класиците ни – и събрания правим, и научни конференции, и доклади четем, поднасяме венци и цветя.
А всъщност как опазваме паметта им?
Почитаме ли паметта на Алеко, като сложихме образа му на най-голямата българска банкнота? Точно той, Щастливеца, нарекъл себе си така, макар да няма в джоба си стотинки за цигари, да стане рекламно лице на стотачката? А бай Ганю, неговият антипод, да пъхне своя автор в джоба си – в прекия и преносен смисъл на думата. Че защо на стотачката да не са образите на банкери и богаташи като Атанас Буров, Евлоги и Христо Георгиеви? Защо точно него, Алеко, единствения безсребърник в нашата литература, направихме листче за банкнотоброячна машина?
Неведнъж съм писал за тази нашенска аномалия, сътворена от Националната ни банка – на никого моите писания не направиха впечатление, не предизвикаха отзвук, камо ли промяна…
Неведнъж съм писал, че трябва да пазим Алеко и от литературните „дискурси” на професори и университетски преподаватели. Цитирал съм най-вече писанията на една професорка от Софийския университет и нейната студия „Митът за къпещата се богиня девица” – според литературоведката тази „къпеща се богиня” бил Бай Ганю в банята. Нейните разсъждения за героя на Алеко, предназначени за кандидат-студенти и студенти, са толкова нелепо смешни, че където съм ги чел пред публика, съм предизвиквал бурен смях – нещо, което не се случва с мои текстове.
И сега пак ще стане дума за опазването на Алековата памет, но от други – нарекли се „патриоти”.
Един такъв „патриот” (не му пиша името, за да не му правя реклама), си е поставил амбициозна задача – да извади бай Ганю, героя на Алеко Константинов, от учебната програма. Книгата му обиждала българите. Тя възпитавала у българските деца нихилизъм, създавала им понижено национално самочувствие.
Този „патриот” се е взел толкова насериозно, че дори седнал и написал книга – „Анти Бай Ганю”. Нея иска да наложи в училище, а не Алековата. В своя том, издаден луксозно и с твърди корици, авторът „патриот” тръгнал да спори с Алеко за националния характер на българина, но тъй като няма талант и литературни възможности, не е учил и чел достатъчно, се е получило някакво книжно недоразумение – уж „Анти Бай Ганю”, а пък писанието е излязло „Анти-Алеко”. В него Щастливеца е обвинен, че презира народа си, че го „гледа от високо” и го мрази. Затова е нарисувал тази „карикатура” на българина…
Ако си нямаш работа, иди обяснявай на автора-„родолюбец” какво е „хумор”, какво е „сатира”, какво е литература.
„Патриотът” не спира дотук – освен книгата е направил и документален филм „Анти бай Ганю” , излъчиха го засега по периферна телевизия, но нищо чудно да го видим и в национална. Щом ни пуснаха филма за Ботев, какво пречи да ни пуснат и „Анти-Алеко”? В България, страната на „нехудожествената самодейност”, всичко е възможно.
Попитах автора на „Анти бай Ганю”, човек на около 70, откъде има самочувствието да захване спор с Алеко? Какво е учил, какво е завършил, какво е работил през годините?
Познайте!
Работил първо в ЦК на Комсомола, после в ДС – Първо главно управление.
И какво излиза? Че служителите на ДС са най-големите „родолюбци”! Трийсет години те не само движат политиката и икономиката, ами взеха да пренареждат и литературата, и културата.
„Патриотът” ми демонстрира знанията си – бил проверил откога книгата „Бай Ганю” е включена в учебната програма – преди сто и десет години, когато министър на народното просвещение е бил проф. Иван Шишманов.
– Нали се сещаш – намигна ми „патриотът” – Иван Шишманов и Алеко са братчеди, та министърът го е уредил по роднинска линия…
„Санким не ги знаем ние тия работи!” – сякаш чух гласа на истинския бай Ганю.
Колкото и да се прави, че няма общо с дядо си, днешният „патриот” е един достоен внук на бае ви Ганя.
И понеже посредствеността е много дейна и има свободно време, „патриотът” не спира да ходи по фирми, по обществени сдружения и държавни учреждения и да раздава безплатно своя „Анти бай Ганю” .
Докато един ден наистина реализира целта си – да извади Алековата книга от учебната програма и да сложи там своята.
Мислите, че е невъзможно?
За Ганю и неговите внуци няма невъзможни неща.
М. Вешим
