fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ТИРАМИСУ НА ЕКС

Прибрах се вече в хоум суит хоум. Новата година започна добре. На парти, на което всички носеха храна и тя беше чудесна, моята салата от раци свърши първа. Естествено, обущарят ходи бос, та вкъщи няма ни кюфтета, ни гурмета. Има черен хляб, пастет, кисели краставички и тавичка тирамису, дето ми го донесе като подарък една приятелка. Та хапнах една филийка с пастет и захванах тирамисуто. Много хубаво беше, да ви кажа, обаче вкусът някак странен ми се стори. Викам си, за един ден не може да се развали и си отрязвам едно парче, хапвам, обаче има нещо необичайно в това тирамису, странният вкус не изчезва. Аз обаче съм смела, какво пък толкова, едно хранително разстройство ще ми подейства разтоварващо след празничните трапези и ще ми свали бодимас индекса две октави, и си отрязвам още едно малко парченце. После отивам до шкафа с лекарства, проверявам дали имам лек срещу повръщане и стомашни разстройства, имам, и изконсумирвам още едно по-голямо парче. Бе почти половин тавичка хапнах, вярно, от по-малките тавички. Не мина много време и странният вкус започна да дава признаци на живот и вече и аз се чувствах странно. Топло ми е, викам си, това е от възрастта. Взе да ми става едно замаяно, казах си – от болестта на вестибуларния е, поизпотих се, за успокоение взех да си мисля – парното е виновно, след празниците са го засилили. Когато обаче взе и да ми се гади, си признах, че няма какво да се самозалъгвам, това неразположение има нещо общо с тирамисуто. Докато се чудех дали да си легна, или да тръгна към банята за по-сигурно и хоп – телефонът звъни. Гледам – точно майсторката на тирамисуто ме търси. С една ръка държа телефона, с другата гледам да се подпра на нещо, че светът ми се върти, а в главата ми Лили Иванова озвучава с ,,Панаири, панаири “. Криво-ляво успявам да є честитя новата година и по едно време тя пита:

– Абе, ти пробва ли ми тирамисуто? Хареса ли ти?

Аз ако и да съм леко нефелна благодарение на тоя сладкиш, съм обучавана на лицемерие, таковата де, на добро поведение в обществото и дипломация в двора на Катерина Медичи и с меден гласец отговарям:

– Много вкусно беше, чууудно, аз даже половината вече го изядох – което си е чиста и неподправена истина.

– Ох, олекна ми – казва мойта дружка – щото да ти кажа, аз го пообърках тоя път. Реших да сложа малко повече алкохол в него, отколкото обикновено, все пак нали е празник. И добавих двойно в кафето, дето ще топя бишкотите. Ама телефонът звънна и аз докато говорех, се замотах и после отидох да простирам. Като се върнах в кухнята, вече бях забравила докъде съм стигнала с рецептата и за всеки случай добавих пак двойно алкохол. После и в крема сипах щедро от ликьора, щото да се чувства празничният лукс. И сега като ми проблесна как съм го предозирала това тирамису, викам, чакай да те питам, ако не става, да ти направя ново.

И на мен изведнаж ми светна – не съм натровена, ами съм си пияна! Това само на мен може да ми се случи. Друг ако изяде три парчета тирамису, ще преяде, само аз ще се напия като първокурсничка на студентски купон. Че като ми стана едно драго, че като навирих гребен, не можела съм да пия, цепела съм се от колектива, не на мене тия!

– Мило – викам на мойта дружка – благодаря ти за това чудно тирамису! Довечера като изляза, ще се влея в софийската бохема и няма да ме гледат отвисоко някакви художници, фотографи, писатели и да ме имат за втора ръка творец, щото не пия. Един мъничък махмурлук само ми липсва, за да съм по-автентична, иначе повръщането ще го докарам, даже и ,,Морен сокол пие” мога да изкарам докъм средата.

Светла Чимчимова

Subscribe
Notify of
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ВЕЖДИЧКА ИГРАЕ НА ЖМИЧКА

Както знаем, скулпторът Вежди Рашидов, когото наричаме любовно Веждичка, е председател на Народното събрание. Знаем също, че е депутат от партия ГЕРБ и вече четири мандати е верен неин войник. Но ролята му днес се промени - стана парламентарен шеф и като такъв трябва да показва надпартийност, неутралност, не бива да бъде червен, син, жълт или лилав, нали вече не принадлежи...

Продължете

СЪРАТНИКЪТ

Не знам дали съм самотна, или просто ми се пие без  повод. Да, самотна съм. Ето защо обръщам още една чаша Бейлиз – шоколадов ликьор. А защо съм самотна? Мъжът ми има любима, да не използвам грозната дума, която властва в жълтите издания - но това не е повод за самота – с нея са съратници вече четири години. Не зная...

Продължете

Отново в играта!

З-замириса на избори и настана оживление в партийните редици. Една партия, безславно ударила политическото дъно, сега разчита на новия шанс. Формацията Има такъв народ  почна да си въобразява, че тя още нещо значи и  ще се намери отново такъв  народ, който пак да гласува за нея. Издъненият Слави и неговите пишман политикани сега са измислили нов ход за връщане в играта...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x