Чудното прасе

– Честито възкресение! – поздрави Блажо Фотото.

– Блаже – казах му, –   Възкресението Христово е напролет!

– Кой ти говори за това, бе! – отвърна Фотото. – Аз ти говоря за прасето, дето клахме вчера. Възкръсна!

Зяпнах.

– Как така възкръсна, бе?  Нали даже да го ядем почнахме!

– Е! – възкликна Фотото. – Ако не вярваш, ходи у кочината и сам провери.

И верно! Гошето се въргаляше весело в мръсотията.

Така де, веднага се обадих в телевизията. Да не споменавам точно коя, ама една от тия, националните.

– Ало, звъня ви поради чудо! Истинско чудо! На секундата пратете репортери в Лъготинци! Това е село, което се намира…

Някой отсреща примлясна дъвка.

– По-спокойно, господине – рече женски глас. – За какво чудо става дума?

– За прасето ми.

– И?

– И го заклах. Но то възкръсна. Чудо, а? Не мислите ли?

– Значи – примлясна пак жената, – искате да пратим екип, който да снима репортаж за възкръсналото ви прасе?

– Точно така.

– А това ваше прасе дали може да пее?

– Не, разбира се.

Чу се пукане на балон от дъвка.

– Жалко. А блести ли с някакъв друг артистизъм?

– Не, не бих казал.

– А поне умее ли да се лендзи? Да се плези? Да прави гримаси?

– Тц. Само си грухти.

Жената въздъхна.

– Тогава прасето ви не представлява интерес за нашата телевизия.

– Ама как? То възкръсна!

– Ако ще и до Луната на автостоп да иде, щом не може да пее, да танцува и да прави шоу, не става за нас. Ние работим по лицензирани формати, в които то няма как да се впише. Съжалявам.

По гласа є познах, че грам не съжалява.

Пък аз пак извадих голямата тава. В тоя формат поне Гошето може да се впише винаги.

Виктор ЧУЛЕВ