А ПОРТРЕТЪТ ОТ СТЕНАТА

Руми Зеленото чорапче се настани за втори мандат в президентския си  стол и се почувства напълно сигурен за властта си. Бе наредил свои хора по министерски кресла и вече втора година те безотказно изпълняваха неговите команди. Въртяха се като истински колелца и  винтчета в механизма на държавата, на която той еднолично държеше управленските лостове.

Ето  – вече и лостът на Народния театър му бе в ръцете. Оня ден се срещна с актьори от театъра и те му се поклониха доземи – така навремето се бяха навеждали и на Тодор Живков. Щом сега се кланят на него, значи Руми Зеленото чорапче е  израсъл до държавник от Живков мащаб – един ден поетите ще му посвещават оди, а кинаджиите ще снимат филми за „Летеца от народа”. За него – Бащата на нацията, Бащата на президентската република.

Руми Зеленото чорапче се усмихна на светлото си политическо бъдеще.

Но изведнъж се смръщи – погледът му се спря на стената върху срамно петно. Портрет на някакъв брадясал възрожденец! Вдигна телефона:

– Майстора – при мен!

Само след минута при него се яви Майстора. Навремето службите от ДС бяха оценили майсторството му в доносите и в интригите, затова му бяха измислили този агентурен псевдоним.

Днес Майстора бе най-довереният човек на Руми Зеленото чорапче. Руми го бе назначил за главен стратег в Стратегическия си съвет.

– Този на стената ме дразни! – каза Руми и тропна с краче, обуто в зелено чорапче /на това казармено чорапче той дължеше прякора си/. – Махай го, Майсторе! Тоя медвенски овчар е казал и написал доста скверни слова по адрес на любимата ни Матушка. Образът му на тази стена ще подразни Кремъл!

Майстора лесно щеше да разкара портрета от стената. Но той бе Стратег и подходи стратегически.

– Прав сте, господин президент. Не му е мястото тук – когато идват политици при Вас, камерите на телевизията хващат в кадър точно този портрет. Но не може веднага в мазето…

Ще забележат журналистите, ще се разшумят… Първо ще го преместим на оная стена – в ъгъла, там ще е незабележим за телевизионните камери. Да го изолираме за месец-два в ъгъла, да го забравят, а после – в мазето!

– Умна глава си! – усмихна се Руми, държавната глава, и погали своя Майстор по голата голяма глава. – Размествай и владей!

Майстора откачи портрета на Захари Стоянов от стената на президентската зала и го изолира да виси в незабележимия ъгъл. А на негово място придвижи образа на Иван Вазов – за политическия момент Дядо Вазов бе по-подходящ с неговото възторжено „Здраствуйте, братушки!”.

– Приближи малко към него и Бенковски! – нареди Руми Зеленото чорапче като на маневри. – Нали точно той е казал:”А пък Русия – нека заповяда!”

Така, с маневри на мъртви и на живи хора,  мъдро се управляваше една страна, членка на ЕС, под едноличната власт на  Руми Зеленото чорапче.

М.Вешим

П.П. За сведение на читателите: „Записки по българските въстания” от няколко години не е в задължителната учебна програма. А пък книгата „Чардафон Велики”, която преди 10 ноември не се издаваше и бе арестувана заради „русофобство”  в „специалния отдел” на Народната библиотека, има само едно издание в демократичните времена – през 1991 г.

Ех, Захари,  Русия и след смъртта не прощава…