Краят на годината е време за равносметка – когато тя е лична, често не сме много доволни от постигнатото, когато обаче тя е политическа, винаги сме на сто процента недоволни от народните представители и свършеното от тях. Именно затова нека си припомним трите най-важни политически събития през изминалата година.

Номер 1. Арестът на Бойко Борисов.

Принципно в България не сме виждали роден политик в затвора, но сме чували, че се случват такива неща в другите държави. Е, бившият ни министър председател изкара някой друг час в ареста, посъбра мисли за автобиография, пък го пуснаха. Поне, признавам, беше интересна вечер. Не помня да съм зяпал телевизия така от времето, когато излъчиха първия „Биг Брадър“ и се чудех дали Зара ще прави секс с Найден… Прави, ама то па беше един секс… От друга страна, то па беше един арест…

Номер 2. Слави Трифонов.

Изисква се много, за да станеш първа политическа сила и да спечелиш парламентарните избори в дадена страна. Но се изисква още повече няколко месеца по-късно не само да ги загубиш, но изобщо да не влезеш в парламента. Браво на Слави Трифонов в това му начинание, направо – ашколсун! Определено ще ми липсват ядните му начумерени диванни монолози, които медиите се избиваха да излъчват в централните си новинарски емисии, но навремето свикнах без Сънчо, сега ще свикна и без Слави.

Номер 3. Шенген.

Не ме разбирайте погрешно – и мен нидерландците ме дразнят и изпитах върховно удоволствие, когато ги изритаха от Световното по футбол. Но поставете се на тяхно място – вие, примерно, бихте ли ни пуснали в Шенген? Нали? И аз така си помислих. Това е малко като съученика ви, който постоянно си бърка в носа и ходи рошав – окей сте с него в училищния двор, но не го каните у вас на рождения си ден.

Иначе, общият патриотичен патос на всичките ни политици по тази тема беше почти заразителен. И няма да е зле сега, през новата година, със същия този патриотичен патос да вземат най-накрая да сформират едно работещо правителство, за да не ги пратят избирателите да правят компания на Слави и неговото диванче. 

Деян Копчев