fbpx
От категория: Класика в жанра

СЛАВОМИР МРОЖЕК (1930 – 2013)

ФОН НА ЕПОХАТА

Пренесох се да живея в една къща на улица, която още преди няколко десетилетия е била една от главните артерии на града. Таванът на стаята беше висок, двата партерни прозореца — също високи и тесни като амбразури, вратите — и те прекалено удължени, с мръсножълти брави, по които личаха старинни орнаменти. В стаята беше полутъмно, мракът не отстъпваше през целия ден — на обед се оттегляше само за малко в ъглите и под високия таван, но рано следобед отново нахално настъпваше.

През прозорците се виждаха само редиците на подобни прозорци отсреща, слепи, понеже и зад тях цареше същият мрак. Над парапета плаваха шапките на минувачите, сякаш градът бе потънал и сега течението непрекъснато носеше дамски и мъжки шапки, останали от удавниците на повърхността.

Постоянният шум от стъпки, който проникваше през стъклата, също ме караше често да си мисля за река.

Веднъж между другите шапки премина и една по-особена – черен цилиндър. Премина и изчезна, потокът продължаваше да тече. Но след минута някой позвъни на вратата и като отворих, видях цилиндъра върху главата на възрастен господин, който си изтри обувките, въпреки че от една седмица не бе валяло и пред вратата нямаше изтривалка, свали шапката си и попита може ли да влезе.

След като влезе, той се огледа и заговори, изваждайки от джоба си вестник, сгънат на дълго.

— Донесох решението.

— Какво решение?

Той ми подаде вестника. Цветът му беше като на старите плочки за игра на домино, направени от кост. Шрифтът беше старинен — днес вече не се употребява: буквичките стояха изправени на крехки и високи краченца, стъпалата и главичките им бяха очертани с тънки хоризонтални чертички. Случайно зърнах датата на една кореспонденция: «6 юни 1906. Текущата седмица в Баден-Баден. . .»

— Кръстословицата — подсказа ми той, като видя, че не разбирам за какво става дума,

На втората страница имаше кръстословица със старателно изписано решение — с наплюнчен химически молив.

— Виждам.

— Цялата е решена.

— Да.

— Донесох я в редакцията, на посочения адрес. Предпочетох сам да я донеса. Но изглежда, че тук вече няма редакция — добави той, като оглеждаше мебелите.

— Действително няма. Сега тук е частно жилище.

—Чакай малко. Решил съм всичко. А къде е сега редакцията?

Вдигнах рамене:

— Преди да се нанеса, тук също беше частно жилище.

— А още по-преди?

— Не зная. Струва ми се, че и по-преди е било частно жилище.

— Много жалко. Сам я реших.

— Може би някога тук е имало редакция, но отдавна. — злобно казах аз.

Той кимна.

— Да, преди петдесет години.

Този полуинтелигент взе да ме вбесява.

— Стига с вашата кръстословица! Навярно знаете, че оттогава много неща са се променили!

— Съжалявам, господине, но аз не съм професор. Сам съм постигнал всичко. — рече той обиден.

Помълчахме един миг, после прочетох заглавието на този негов вестник. Възмутих се.

— Знаете ли, че вашият вестник е провеждал перфидната политика на монархията за потискане на националните малцинства?

— Беше неделя. У нас дойде чичо ми и носеше вестника в джоба си. Седяхме в градината, защото беше горещо. Баща ми и чичо ми казаха, че ще играят на карти. Исках да играя с тях, но баща ми

не разреши, каза, че съм бил още малък, като съм пораснел, тогава съм щял да играя. После съблякоха саката си и останаха по жилетки. Започнаха да играят, а аз извадих вестника от джоба, понеже сакото на чичо ми беше окачено на черешата. И така взех да си я решавам.

— И чак сега свършихте. . . — язвително допълних аз.

— Беше много трудно. Знаете ли какво е «адекватен»? А имаше и по-лоши.

— Господине, ами Първата световна война?— спомних си аз.

— Мене тогава не ме взеха войник.

— Вие сте смешен. Такъв обществен поврат, такъв колосален скок, Ваймарска република, плебисцит. . .

— Мислите, че е било лесно, а? През деветстотин и десета ние още не знаехме какво е Цепелин, водоравно. Едва след като ми излязоха «велосипед» и «билка» — разбирате ли, иначе растение, — едва тогава се досетих.

— Е, ама вие ми действувате на нервите. Кризата през двайсет и девета, а вие все с тази кръстословица. . .

— Може би не съм твърде способен, господине. Може би ви се струва, че съм имал прекалено много време. Но аз трябваше да работя, моля ви се, и да решавам кръстословицата предимно вечер.

— А Хитлер не ви засягаше, нали? Ами Испания? Какво сте правили тогава?

— Нали ви казвам, че сам решавах всичко. Имаше много чужди думи. Но за какво я имам гази глава?

— Вие сте Соломон — хладно се подигравах аз. — Сигурно и през Втората световна война сте седели над кръстословицата, а? Вие сте Айнщайн, но не сте измислили атомната бомба. Не сте могли!

— Бомбата си е бомба. Аз не съм работил над това. Да не мислите, че на един възрастен човек му е толкова лесно? Всичко, каквото знаех от училището, го бях забравил, имах си други грижи. Но не се предадох.

Смеех се високо, злъчно. Той се стресна, после стана и рече:

— Не се смейте, моля ви се. Не съм измислил бомбата аз, но какво да се прави? През деветстотин и четиринайсета не ме взеха войник, но въпреки това един рикоширал куршум ме улучи в главата, само че то беше още по-рано, в Черна гора Вие се смеете, но човешката мисъл трябва да се уважава, господине. Ето кръстословицата. Човешката мисъл не е загинала.

Subscribe
Notify of
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ВЕЖДИЧКА ИГРАЕ НА ЖМИЧКА

Както знаем, скулпторът Вежди Рашидов, когото наричаме любовно Веждичка, е председател на Народното събрание. Знаем също, че е депутат от партия ГЕРБ и вече четири мандати е верен неин войник. Но ролята му днес се промени - стана парламентарен шеф и като такъв трябва да показва надпартийност, неутралност, не бива да бъде червен, син, жълт или лилав, нали вече не принадлежи...

Продължете

СЪРАТНИКЪТ

Не знам дали съм самотна, или просто ми се пие без  повод. Да, самотна съм. Ето защо обръщам още една чаша Бейлиз – шоколадов ликьор. А защо съм самотна? Мъжът ми има любима, да не използвам грозната дума, която властва в жълтите издания - но това не е повод за самота – с нея са съратници вече четири години. Не зная...

Продължете

Отново в играта!

З-замириса на избори и настана оживление в партийните редици. Една партия, безславно ударила политическото дъно, сега разчита на новия шанс. Формацията Има такъв народ  почна да си въобразява, че тя още нещо значи и  ще се намери отново такъв  народ, който пак да гласува за нея. Издъненият Слави и неговите пишман политикани сега са измислили нов ход за връщане в играта...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x