fbpx
От категория: Каква стана тя

РОЖДЕСТВОТО Е ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Коледна проповед на главния редактор

Какво е Рождество Христово?

За всеки то е различно – за един е тайнство, за друг-надежда, за трети – тенджера с постни сарми на Бъдни вечер  и тава с печена пуйка на  обяд.

Късно разбрах какво е за мен Рождеството. От онова поколение съм – поколението на чавдарчетата и пионерчетата, което не знаеше що е  Коледа, а празнуваше само Нова година. За Новата година украсявахме елха, тогава получавахме подаръци и ни ги носеше не друг, а  Дядо Мраз.

За раждането на Божия син не се и споменаваше, нали тогава религията бе „опиум за народа”.

Така беше, докато  през 1988 не отидох на другия край на света. Една неочаквана стършелова командировка ни изпрати двамата с Румен Белчев в Китай. Близо до южонокитайския град Гуанджоу  преминахме границата и влязохме за една вечер в Макао – тогава португалска колония, а днес – част от Китай. Това бе градче-полуостров в делтата на Пърл ривър, което ми заприлича на Созопол – голямо е само 30 квадратни километра.

Беше началото на декември, а там, на юг, бе трийсетина градуса – слънцето огряваше залива на  Перлената река и морето блестеше като златно – по-късно разбрахме, че е от жълтата тиня, която носи реката.

Не златното море, друго ме впечатли –  коледната украса. На няколко места в градчето бяха пресъздадени библейски картини на Исусовото Рождество – яслите със слама,  Божията майка с Младенеца, Бащата Йосиф, Тримата влъхви… Край тях – макети на домашните  животни – овца, крава, осел, и те кротки свидетели на Чудото.

В Макао елхи липсваха, затова палми бяха украсени като коледни дървета.

Чак тогава аз, млад човек – рожба на социализма, си дадох сметка какво празнуваме ние, християните, в края на декември. Не просто идващата Нова година, а Раждането на Божия син.

Едно истинско Чудо, каквото си нямахме у нас.

Тук го празнуваха без сняг и елхови клонки, без шейни и елени, без глъчка по пързалките.

И въпреки това градчето изглеждаше по-празнично, хората – по-ведри, а децата – много по-радостни.

Впечатлен от видяното, си изпратих – на самия себе си, открита коледна картичка от Макао. На нея написах „Бай Михале, тук е много хубаво, аз оставам – ти, както искаш!”. Подпис: Бай Михал.

Картичката пристигна на домашния ми адрес три месеца, след като се бях върнал в София.

Явно другарите от ДС дълго са проучвали кой е този бай Михал, който е останал в далечно Макао, и кой е онзи, пак бай Михал, получател на картичката. Има ли връзка между двамата? Дали вражеското разузнаване не праща от чужбина таен код и шпионска шифрограма? Тогава бяха времена на шпиономания, Авакум Захов и Емил Боев бяха не само литературни, а и действащи герои от „тихия фронт”.

С колегата Белчев се върнахме у дома към средата на декември и заварихме в София празнично оживление – на булевард „Стамболийски”, точно пред министерството на културата, имаше егреци, блееха овчи стада, върху асфалта бяха разпилели бали слама. Но за разлика от Макао, това не бяха овчиците-макети, а истински животинки… Яки касапи  колеха пред очите на децата по някое шиле и го набучваха на чеверме. Вместо коледна украса чевермета се въртяха на жарта, димяха скари. Софийският булевард миришеше на печени мръвки, от бъчви се лееше вино, а софиянци с червени носове вдигаха наздравици…

Какво празнуваха софиянци? Пишеше го на плакати: „Десет години от Декемврийската програма на БКП за повишаване на жизненото равнище на народа.”

Печените мръвки и буретата вино бяха доказателството, че Партията-майка се грижи за нас, народа. Пък в Макао не пишеха благодарности към Партията, просто „Merry Christmas“.

Пристигнал от един друг свят, гледах ужасен овцете пред Министерството на културата, блеещи в ръцете на касапите.

Тогава разбрах какво е Рождеството. Рождеството е цивилизация.

И не религията, а партийните доктрини са опиум за народа.

Припомням си това днес, когато гледам как руската, уж  православна християнска религия, е станала част от партийна доктрина и служи служби по черкви и храмове за победа на руското оръжие.

Същото това оръжие не иска да замлъкне даже за няколко  дни около Рождеството, а ще продължи да изстрелва своите смъртоносни ракети срещу мирни хора, болници и електроцентрали.

Затова в „тихата, свята нощ”, когато ще очакваме да се роди Божият син, нека си помислим точно за цивилизацията  – не е ли тя в опасност и откъде иде опасността?

Михаил Вешим     

Абониране
Уведоми за
2 Коментари
Вътрешна обратна връзка
Виж всички коментари
yordanovg@gmail.com
yordanovg@gmail.com
5 месеци преди

Абсолютно!!!
… вярно, истинно, неопровержимо!
А заключението напълно съвпада с мнението на няколко от уважаваните (поне от такива, като мен) политолози, учени и пр. в квалификацията си на „прово. славната“ руска християнщина, която вместо Божията Любов се моли за Кръв, Страдания, територии и незнайно какви тайни в молитвите си, към … неясно кой Бог!?
В момента се води война на Цивилизациите!!!
Русийската „цивилизация“, симпатизанти, и съмишленици, срещу Цивилизования Свят – онзи, който Почита, Празнува и Вярва в Рождението на Исус Христос (Merry Christmas), в Живота и Делата МУ, в Смъртта и Възкресението МУ (Easter), която да ни Спаси именно от това зло!
Нека идващото Рождество докосне и обърне достатъчно много Сърца към Спасението и Бог, та тези ужаси – войни и страдания – да спрат и се превърнат в повече ЛЮБОВ!
Амин!

Силвия Павлова
Силвия Павлова
5 месеци преди

Благословия
Нека има мир, любов,
изобилни плодове
днес и в бъдни векове.
Да сме сити и добри
и през идната година
на добро да ни върви.
Да се слави Божи син
Амин!

Тази благословия ни казаха децата. Научили са я в детската градина. Беше чудесно. Сещам се как нас ни учеха да не казваме на никой, че празнуваме Бъдни вечер, раждането на Исус.

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

МЕЧО ПУХ И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

От Мечо Пух българската политика взима много абсурдни идеи, които реализира по смешен начин. От българската политика Мечо Пух не взима нищо - и така си е съвършен. Но ако реши да кльофне в несъвършенството, ще му помогнем, като му подарим някои свои изконни принципи. Първият е за противното Аз. Имам предвид противоположното, но и противното звучи добре. През 1990 българските...

Продължете

ЧОРАПЪТ ДА СИ ЗНАЕ ОБУВКАТА

Около фонтана в „Тригълника на властта” пак има протести - този път недоволството и освиркванията са за президента. Но колко абсурдно, тези, които днес го освиркват, преди три години му падаха на колене. А на президентските избори гласуваха за него и му осигуриха втория мандат. Чак сега ли демократичните хора  разбраха кой  е Радев? Къде гледаха през всичките тези години? Аз...

Продължете

ЗЛАТЕН ВЕК ЗА НАШ ЧОВЕК

Увлечени в еуфорията  за наградата „Букър”, която Георги Господинов получи за романа си „Времеубежище”, медиите не обърнаха внимание на други едни награди. Наградите на Министерството на културата, които бяха обявени в навечерието на 24 май. Сред отличените със „Златен век” (къде с огърлие, къде без) са бивши културтрегери от Живко­вия режим и Живковата ДС. Като започнем от Георги Йорданов, бивш министър...

Продължете

ПЛАЩАМЕ ЗА СТАРО СЪДЕБНО ШОУ

Каква е разликата между съда в Страсбург и нашенския? Европейският съд действа със скоростта на космическа ракета, докато българският се движи по-бавно и от неподвижен сфинкс пред египетска пирамида. Примерите за това са многобройни, но сега ще хвърлим поглед само към  делото срещу семейство Баневи. Ако някой изобщо си спомня, че има такова. Преди пет години – през октомври 2018-а, Николай...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име

2
0
Моля, оставете коментар.x