Бих искал да представя на вниманието ви поемата “Двубой”, представяща в класически античен анапест омировската борба между представителите на човешкия и свинския род разгаряща се редовно горе-долу по това време на годината. Езикът, използван в творбата, въпреки че е смесица от врачански шопски и бански диалект, има претенции за уникалност и автентичност, каквито имат към своите езици цели държави наши съседки. Литературните качества на поемата са безспорни според двамата най-видни табладжии на нашия блок (Боцето и Вучката), които плакаха докато им я четох. Даже единият изпита катарзис, а другият му услужи с “Фенистил”-а, с който също си маже катарзиса, когато му се възпали от много седене.
Д В У Б О Й
на Джоу Джоу от Коледа 2000
“Бре пуста свиньо, вуци да та ядат, излазай тука!
Къде го тоя дирник приклещи о тесни врате?
Заби сурата, квичиш, не пущаш кочина родна!
Инат си- гявол, по-проклетия от мойта булка!
Ма как съм бесен с тая те брадва зафан’ да ломя,
де ако требе да строим после па нов свинарник.
Разбра ме тизе- си умна видиш кат за три овце,
кога те мезим и ше ти вадим отзаде трески
Излазай, свиньоу, бързо че стане да те премаанем!
Инак щем да те мучим язе дорде си жива!
Не щеш се види, кой те попръкна таквоз бесище!
Ега прериташ от крастав кърлеж, пущиньо ниедна!
Жена, остай ма- две свини в тоя двор сте ми много!
Да ще да закола тая първо, после па тебе!
Оно съседа си го знам язе с кроткото прасе,
оди при него, кат ти се гняват постни суджуци!
Я глей, ма ей, нашто не е добитък- ламя е съща!
Га грухне па изот тая зурла пушеци фърга!
Покрий са жено, излез ти свиньо, не ма излагай!
От тая рука пояде доста за толкоз годин!
На…гуци, гуци…яла при тате (нема го ножа),
яла да апнеш кюспенце малко съм ти замесил
с лебец накиснат…Не гевези се, дойди, не бой се…
(Дойди, па я щи покажем кого ше въртиш!…)
А-а, усещаш тизе- море си дръта, пекана свиня.
Га са заприщи- ни бой, ни клетви ша та изкарват.
Помазних ти са, така не съм се молил у черква!
Со зор ма караш със бренекето да та опукам…
На, гледай тука, убаво гледай да са прицела.
Ше станат твоите уши цървуле и кожодера
от тебе ше ми направи гаще и нова гайда.
На, тука гледай, ма не с тез очи, че жал ми става…
Свиньо мизерна, я си те раних, я ше те гътна!
Оти не давам друг душевадец зло да ти сторва!
Яз та обичам, нема да кусна от теб, кълна се!
Мигни, недей ма чака с тоя сирашки поглед!
* * *
Заметнал ножа и бренекето отвъд стобора
Па си ми седнал у калта черна и си заплакал
Дошла до него сурата свиня тогаз покорна
Погледал я той милно, сетне я прегърнал…
Пламен Глогов
