В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов.
Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно.
По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015.
Малко предистория: През 2015 Йордан Попов написа комедия със заглавие: „Казусът „Задръстена майка”. С него бяхме много близки и често си споделяхме творческите намерения. Тогава той ми спомена за хрумването си: една жена се задръства в тръба на детска площадка. Събират се съседи, идва пожарникар, полицай…Оттук нататък се включва хумористичното въображение, а Йордан го имаше – даже в излишък.
Хрумването ми се видя оригинално – ставаше за двигател на комедийно действие. Подобно на Стратиевите „двигатели” за риската баня, открита при ремонт в апартамент, или за сакото от велур, на което му стрижат космите.
Йордан предложи комедията си на конкурс в Сатиричния театър, но не дочака резултата – почина в края на 2015. По-късно се разбра, че не е сред отличените.
Минаха няколко години. Неочаквано ми се обади Богдана Костуркова, драматург на Сатирата, издирваше наследниците на Йордан Попов. Каза ми,че в театъра искат да работят по негова комедия. Попитах коя? Уточни: за една жена, задръстена в тръба на детска площадка.
Дадох й телефон за връзка с Йорданов наследник и повече не се чухме. После дойде Ковидът.
А днес, седем години след смъртта на Йордан, на сцената на Сатирата се появява „Една задръстена звезда”, само че не от Йордан Попов, а от Слав Танев и Боряна Иванова.
Гледах представлението: сюжетът си е на Попов – жената, задръстена в тръба на детска площадка. Персонажите – съсед, полицай,пожарникар – ги има. Има го и специфичният Йорданов хумор – там той е неповторим майстор. Писали сме заедно, навремето, преди повече от двайсет години, точно в Сатиричния театър имахме няколко общи спектакъла – с него и Кръстьо Кръстев, та добре познавам стила му, хумора му, обратите на мисълта и неговото разбиране за смешно…
Авторът Йордан Попов присъства в „Една задръстена звезда”. Което е хубаво.
Лошото е, че има и друга намеса – дилетантска. Това личи по безвкусните вицове (Попов никога нямаше да си позволи виц за пръдня в свой текст), личи по някои плоски шеги (с Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри, на когото на сцената му викат Меркурий – много смешно!), личи в неубедителния, нагласен финал – където се говори за блогъри и влогъри и инфлуинсъри (Йордан не беше компютърно грамотен и не обичаше новите технологии – такъв финал той няма да напише).
Изводът ми: пиесата на Йордан Попов е префасонирана и за нейни автори са се обявили някакви си Слав и Боряна, хумористи, неизвестни за мен, макар за толкова години в занаята да познавам доста писатели.
Името на Йордан го няма на афиша пред театъра, но го има на сайта, където пише за постановката. Там, след имената на Слав и Боряна, е написано така: „вдъхновено от Йордан Попов.”
А само „вдъхновено” ли е? И какъв е Йордан в случая – „вдъхновител” или автор?
Нали е ясно, че ако някой напише пиеса за римска баня, открита в апартамент, дори вътре да кацнат извънземни или инфлуенсъри, всеки ще каже: ама това е „римската баня” на Стратиев!
Да вземеш чужд сюжет, това не се нарича „вдъхновение”, а кражба.
Обадих се на драматурга на театъра Богдана Костуркова с въпрос: може ли да прочета оригиналната комедия на Йордан Попов, която той даде в Сатиричния театър? Тя ми каза,че не си спомня за такъв текст и ме прехвърли да разговарям с директора (и режисьор) Калин Сърменов.
Сърменов също ми каза, че в театъра няма комедия „Казусът „Задръстена майка” от Йордан Попов, „Една задръстена звезда” била друга пиеса, оригинална творба на двамата млади драматурзи.
На моя въпрос: защо тогава пише,че е „вдъхновено от Йордан Попов” и как Йордан е вдъхновил тези млади автори, които никога не са го познавали , Сърменов спря да разговаря с мен и ме препрати към адвокатката си.
Така казусът със „задръстената в тръба” се задръсти в съмнителни обяснения, недоизказаности и неясноти.
Адвокатката взе да ми обяснява тънкостите на авторското право, сякаш ще мерим сили като юридически пехливани в съдебната зала.
С адвокати аз нямам какво да разговарям – без претенции съм към авторските права. За тях могат да претендират наследниците на Йордан и ако искат, да водят дела за авторството.
За мен „задръстеният казус” е морален. Не можеш да вземеш текста на един писател (много добър и известен български хуморист с 40 издадени книги) и да го прекрояваш, както си искаш, а после дори да не споменеш името му като автор. Защото е починал и не може да се защити.
Това не е морално.
Освен че беше чудесен хуморист, от когото сме се учили, освен че даде живота си за „Стършел”, Йордан ни беше и любим колега. Ние, стършелите, няма да позволим да ограбват името и творчеството му!
Михаил ВЕШИМ
Не само, вие Стършелите сте засегнати, ами и ние – вашите читатели.
Но как да защитим вашето творчество, включително и на Йордан Попов, Кръстьо Кръстев Радой Ралин, аз не знам. Искам да помогна, но как…
Чувствам се ужасно самотен в желанието си да помогна на вестник “Стършел ‘. Моята самота идва от факта, че нямам познат, който да е чувал нещо за “Стършел”. В сред “младите” (40-49г.) Нито един! В наборите (50-60г.) – двама! Единият е брат ми. Над 60 години – същата картинка. Изключение прави братовчедка ми по бащина линия: тя “Стършел” не чете!