fbpx

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов.

Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно.

По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015.

Малко предистория: През 2015 Йордан Попов написа комедия със заглавие: „Казусът „Задръстена майка”. С него бяхме много близки и често си споделяхме творческите намерения. Тогава той ми спомена за хрумването си: една жена се задръства в тръба на детска площадка. Събират се съседи, идва пожарникар, полицай…Оттук нататък се включва хумористичното въображение, а Йордан го имаше – даже в излишък.

Хрумването ми се видя оригинално – ставаше за двигател на комедийно действие. Подобно на Стратиевите „двигатели” за риската баня, открита при ремонт в апартамент, или за сакото от велур, на което му стрижат космите.

Йордан предложи комедията си на конкурс в Сатиричния театър, но не дочака резултата – почина в края на 2015. По-късно се разбра, че не е сред отличените.

Минаха няколко години. Неочаквано ми се обади Богдана Костуркова, драматург на Сатирата, издирваше наследниците на Йордан Попов. Каза ми,че в театъра искат да работят по негова комедия. Попитах коя? Уточни: за една жена, задръстена в тръба на детска площадка.

Дадох й телефон за връзка с Йорданов наследник и повече не се чухме. После дойде Ковидът.

А днес, седем години след смъртта на Йордан, на сцената на Сатирата се появява „Една задръстена звезда”, само че не от Йордан Попов, а от Слав Танев и Боряна Иванова.

Гледах представлението: сюжетът си е на Попов – жената, задръстена в тръба на детска площадка. Персонажите – съсед, полицай,пожарникар – ги има. Има го и специфичният Йорданов хумор – там той е неповторим майстор. Писали сме заедно, навремето, преди повече от двайсет години, точно в Сатиричния театър имахме няколко общи спектакъла – с него и Кръстьо Кръстев, та добре познавам стила му, хумора му, обратите на мисълта и неговото разбиране за смешно…

Авторът Йордан Попов присъства в „Една задръстена звезда”. Което е хубаво.

Лошото е, че има и друга намеса – дилетантска. Това личи по безвкусните вицове (Попов никога нямаше да си позволи виц за пръдня в свой текст), личи по някои плоски шеги (с Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри, на когото на сцената му викат Меркурий – много смешно!), личи в неубедителния, нагласен финал – където се говори за блогъри и влогъри и инфлуинсъри (Йордан не беше компютърно грамотен и не обичаше новите технологии – такъв финал той няма да напише).

Изводът ми: пиесата на Йордан Попов е префасонирана и за нейни автори са се обявили някакви си Слав и Боряна, хумористи, неизвестни за мен, макар за толкова години в занаята да познавам доста писатели.

Името на Йордан го няма на афиша пред театъра, но го има на сайта, където пише за постановката. Там, след имената на Слав и Боряна, е написано така: „вдъхновено от Йордан Попов.”

А само „вдъхновено” ли е? И какъв е Йордан в случая – „вдъхновител” или автор?

Нали е ясно, че ако някой напише пиеса за римска баня, открита в апартамент, дори вътре да кацнат извънземни или инфлуенсъри, всеки ще каже: ама това е „римската баня” на Стратиев!

Да вземеш чужд сюжет, това не се нарича „вдъхновение”, а кражба.

Обадих се на драматурга на театъра Богдана Костуркова с въпрос: може ли да прочета оригиналната комедия на Йордан Попов, която той даде в Сатиричния театър? Тя ми каза,че не си спомня за такъв текст и ме прехвърли да разговарям с директора (и режисьор) Калин Сърменов.

Сърменов също ми каза, че в театъра няма комедия „Казусът „Задръстена майка” от Йордан Попов, „Една задръстена звезда” била друга пиеса, оригинална творба на двамата млади драматурзи.

На моя въпрос: защо тогава пише,че е „вдъхновено от Йордан Попов” и как Йордан е вдъхновил тези млади автори, които никога не са го познавали , Сърменов спря да разговаря с мен и ме препрати към адвокатката си.

Така казусът със „задръстената в тръба” се задръсти в съмнителни обяснения, недоизказаности и неясноти.

Адвокатката взе да ми обяснява тънкостите на авторското право, сякаш ще мерим сили като юридически пехливани в съдебната зала.

С адвокати аз нямам какво да разговарям – без претенции съм към авторските права. За тях могат да претендират наследниците на Йордан и ако искат, да водят дела за авторството.

За мен „задръстеният казус” е морален. Не можеш да вземеш текста на един писател (много добър и известен български хуморист с 40 издадени книги) и да го прекрояваш, както си искаш, а после дори да не споменеш името му като автор. Защото е починал и не може да се защити.

Това не е морално.

Освен че беше чудесен хуморист, от когото сме се учили, освен че даде живота си за „Стършел”, Йордан ни беше и любим колега. Ние, стършелите, няма да позволим да ограбват името и творчеството му!

 

Михаил ВЕШИМ

Subscribe
Notify of
1 Comment
Inline Feedbacks
View all comments
Веселин Игнатов
Веселин Игнатов
1 month ago

Не само, вие Стършелите сте засегнати, ами и ние – вашите читатели.
Но как да защитим вашето творчество, включително и на Йордан Попов, Кръстьо Кръстев Радой Ралин, аз не знам. Искам да помогна, но как…
Чувствам се ужасно самотен в желанието си да помогна на вестник “Стършел ‘. Моята самота идва от факта, че нямам познат, който да е чувал нещо за “Стършел”. В сред “младите” (40-49г.) Нито един! В наборите (50-60г.) – двама! Единият е брат ми. Над 60 години – същата картинка. Изключение прави братовчедка ми по бащина линия: тя “Стършел” не чете!

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ВЕЖДИЧКА ИГРАЕ НА ЖМИЧКА

Както знаем, скулпторът Вежди Рашидов, когото наричаме любовно Веждичка, е председател на Народното събрание. Знаем също, че е депутат от партия ГЕРБ и вече четири мандати е верен неин войник. Но ролята му днес се промени - стана парламентарен шеф и като такъв трябва да показва надпартийност, неутралност, не бива да бъде червен, син, жълт или лилав, нали вече не принадлежи...

Продължете

СЪРАТНИКЪТ

Не знам дали съм самотна, или просто ми се пие без  повод. Да, самотна съм. Ето защо обръщам още една чаша Бейлиз – шоколадов ликьор. А защо съм самотна? Мъжът ми има любима, да не използвам грозната дума, която властва в жълтите издания - но това не е повод за самота – с нея са съратници вече четири години. Не зная...

Продължете

Отново в играта!

З-замириса на избори и настана оживление в партийните редици. Една партия, безславно ударила политическото дъно, сега разчита на новия шанс. Формацията Има такъв народ  почна да си въобразява, че тя още нещо значи и  ще се намери отново такъв  народ, който пак да гласува за нея. Издъненият Слави и неговите пишман политикани сега са измислили нов ход за връщане в играта...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име

1
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x