fbpx
От категория: Класика в жанра

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ

Пиеса в едно действие

Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада.

Двамата са седнали на пейка в парка.

ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки.

ГОСПОДИНЪТ: Не знаех, но го очаквах. Сигурен съм, че тя е смело момиче.

ГОСПОЖАТА: Да, нямам основание да се оплаквам от нея, както правят повечето родители. Винаги съм била доволна от нея.

ГОСПОДИНЪТ: Блазе ви! Значи добре сте се грижили за нея и добре сте я възпитали. В наше време рядко се срещат такива деца.

ГОСПОЖАТА: Наистина ли?

ГОСПОДИНЪТ: Да, по мое време децата бяха много по-послушни и по-привързани към своите родители, разбираха жертвите, които се правят за тях, материалните трудности… От друга страна, е по-добре децата да не знаят за тези трудности, но…

ГОСПОЖАТА: Така е… Децата бяха много по…

ГОСПОДИНЪТ: Да, бяха много повече.

ГОСПОЖАТА: Наистина. Изглежда, че във Франция вече спада раждаемостта.

ГОСПОДИНЪТ: Ту спада, ту се повишава. В настоящия момент има тенденция към покачване. Във всеки случай повече са периодите на спадане.

ГОСПОЖАТА: За жалост е точно така! Трябва да го признаем.

ГОСПОДИНЪТ: Наистина трудно е да гледаш деца днес.

ГОСПОЖАТА: Така е! Животът става все по-труден, все по-скъп. А едно дете се нуждае от доста неща, нали? Всичко поскъпва.

ГОСПОДИНЪТ: Днес само човешкият живот е евтин.

ГОСПОЖАТА: Така е! Много вярно е това, което казвате. Имате пълно право.

ГОСПОДИНЪТ: Да, освен това има и други неща, толкова други неща, освен поскъпването: катастрофите, земетресенията, епидемиите, убийствата и самоубийствата, атомната бомба!

ГОСПОЖАТА: Ах! Особено атомната бомба… Тя съвсем промени нашия живот. Промени климата, атмосферата, всичко!… Ах, и знаете ли какво се говори сега?

ГОСПОДИНЪТ: Какво? Говори се какво ли не. Ако човек слуша хората…

ГОСПОЖАТА: Да, така е… Ако човек слуша хората, докъде ли ще стигне. Ами вестниците? Вестниците само лъжат, клеветят честните хора и не им дават думата да се защитят. Да, всички вестници лъжат, особено нашите…

ГОСПОДИНЪТ: Не само вестниците лъжат, лъжат и хората. Затова, госпожо, правете като мен: не вярвайте на никого.

ГОСПОЖАТА: Напълно съм съгласна с вас, господине. Няма да вярвам на никого. Благодаря ви за чудесния съвет.

ГОСПОДИНЪТ: Казвам ви го от личен опит.

ГОСПОЖАТА: Разбирам. Не всеки може да се похвали с вашия опит.

ГОСПОДИНЪТ: Виждате ли, госпожо, днес удоволствията, развлеченията, силните емоции, киното и телевизията, видеото, дискотеките, радиото, големите магазини…

ГОСПОЖАТА: Ах, да…

ГОСПОДИНЪТ: …затворите, големите булеварди, социалните застраховки и всички, всичко…

ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав.

ГОСПОДИНЪТ: Всичко, което прави привлекателен модерния живот, всичко това доведе човек до това положение, че самият той вече не може да се познае!

ГОСПОЖАТА: Да, напълно сте прав: самият той вече не може да се познае!

ГОСПОДИНЪТ: И все пак, ние с вас не можем да отречем прогреса, който така прогресира сега…

ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав!

ГОСПОДИНЪТ: …прогресът в техниката, прогресът в приложните науки, прогресът в космонавтиката, прогресът в литературата и изкуствата. Изобщо прогресът!

ГОСПОЖАТА: Да, така е. Трябва да бъдем честни и да го признаем.

ГОСПОДИНЪТ: Аз мисля, че можем да отидем и по-далеч, като кажем, че нашата цивилизация непрекъснато еволюира. Да, в положителен смисъл, и това благодарение на усилията на всички нации на тази планета.

ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав. Точно това исках да кажа и аз.

ГОСПОДИНЪТ: Да, колко дълъг път изминахме от древността до наши дни. Ето: нашите деди са живеели в студени пещери, хранели са се със сурово месо и са се обличали в животински кожи…

ГОСПОЖАТА: О, да, наистина!… А ето: ние се радваме на централно отопление! Имало ли е такова в пещерите? Нямало е!

ГОСПОДИНЪТ: Ще ви кажа, госпожо, че като бях дете…

ГОСПОЖАТА: Да, детството е най-хубавият период от живота на човека.

ГОСПОДИНЪТ: …та като бях дете, живеехме на село. Спомням си, че тогава нямахме централно отопление и се топлехме знаете ли как? Със слънчевата светлина. И през зимата, и през лятото. Е, имахме една газена лампа и лоени свещи.

ГОСПОЖАТА: И днес се случва, ако при авария спре токът…

ГОСПОДИНЪТ: Да, и машините се повреждат, нали са измислени от човека. И те могат да имат дефекти.

ГОСПОЖАТА: Нека да не говорим сега за дефектите на хората. Да ги оставим. Особено дефектите на мъжете. По този повод мога да кажа доста неща…

ГОСПОДИНЪТ: Разбира се, съгласен съм с вас. Но ми кажете сега: защо човек трябва да прави толкова усилия, след като нищо на този свят не е съвършено? Особено машините.

ГОСПОЖАТА: Трябва да ви призная, че не съм се замисляла по този въпрос…

ГОСПОДИНЪТ: Виждате ли, госпожо, бъдещето на човечеството не е в машините. Не бива да вярваме, че те могат да заместят прогреса или Бога…

ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав, господине!

ГОСПОДИНЪТ: Да, аз мисля, че човешката машина все пак е най-съвършената машина. Нали човекът ръководи машината, все пак е най-съвършената машина. Нали човекът ръководи машината… той е умът и духът…

ГОСПОЖАТА: Така е. Напълно сте прав, господине.

ГОСПОДИНЪТ: …но машината си е машина, освен сметачната машина, която си смята сама…

ГОСПОЖАТА: Точно така: тя си смята сама. Напълно сте прав!

ГОСПОДИНЪТ: Това е само изключение, което потвърждава правилото… Ето, преди малко говорихме за газената лампа и свещите. Навремето с един петак купувахме едно яйце.

ГОСПОЖАТА: Не е възможно!

ГОСПОДИНЪТ: Вярно е, наистина!

ГОСПОЖАТА: Да, вярвам ви!

ГОСПОДИНЪТ: А с четири петака плащах цял обяд в скромен ресторант, тогава храната не струваше нищо, не както сега.

ГОСПОЖАТА: Наистина ли?

ГОСПОДИНЪТ: Да, а с три франка и седемдесет и пет су си купувах чифт луксозни обувки от най-скъпа кожа… Ех, какви времена бяха! Какво знаят сега младите.

ГОСПОЖАТА: Наистина ли?… Да, днес младите нищо не знаят. И са толкова неблагодарни.

ГОСПОДИНЪТ: Сега животът поскъпна близо хиляда пъти. Затова можем ли да твърдим, че техническият прогрес ни направи по-богати и по-щастливи!

ГОСПОЖАТА: Разбира се, че не можем!

ГОСПОДИНЪТ: Ще кажете ли сега, че има добър прогрес и лош прогрес, както добри евреи и лоши евреи, или добри германци и лоши германци, както има добри филми и глупави филми!…

ГОСПОЖАТА: Опазил ме бог! Не мога да кажа такова нещо!

ГОСПОДИНЪТ: Защо не? Можете да го кажете! Имате пълно право.

ГОСПОЖАТА: Добре… Ще го кажа!

ГОСПОДИНЪТ: Аз уважавам всички мнения. Моите идеи са либерални!… Да, неслучайно са били и Френската революция, и кръстоносните походи, и Инквизицията, и Вилхем Втори, и папите, и Ренесанса, и Луи ХIV, и толкова безполезни неща!… Аз си платих доста скъпо смелостта да кажа всичко, което мисля, без да обидя никого…

ГОСПОЖАТА: Наистина! Имате пълно право!…

ГОСПОДИНЪТ: Ами Жана Д`Арк? Питали ли сте се някога какво би казала тя, ако види всичко, което се случва днес?

ГОСПОЖАТА: Да, питала съм се, и то много пъти!

ГОСПОДИНЪТ: Да, Жана Д`Арк няма да понесе това, което става сега! Ще поиска да бъде изгорена жива на кладата втори път от англичаните, които след нея станаха наши съюзници…

ГОСПОЖАТА: Наистина…

ГОСПОДИНЪТ: Да, все пак има и някои добри англичани.

ГОСПОЖАТА: Но повечето от тях са лоши!

ГОСПОДИНЪТ: Искате да кажете, че корсиканците са по-добри от тях?

ГОСПОЖАТА: Не исках да кажа това.

ГОСПОДИНЪТ: Все пак корсиканците вършат някаква работа. Те са много добри като пощальони. Помислете си: кой щеше да ни носи писмата, ако не бяха корсиканците?

ГОСПОЖАТА: Да, те са едно необходимо зло.

ГОСПОДИНЪТ: Злото никога не е необходимо.

ГОСПОЖАТА: Имате пълно право!

ГОСПОДИНЪТ: Да не си помислите, че презирам пощальоните?

ГОСПОЖАТА: Всяка професия заслужава уважение.

ГОСПОДИНЪТ (става от мястото си): Госпожо, вие казахте нещо много важно! „Всяка професия заслужава уважение!“ Това изречение заслужава да стане поговорка. Позволете ми да ви поздравя. Да ви целуна ръка! Толкова ви уважавам! Вие…

ГОСПОЖАТА (притеснена): Ах, драги господине, аз съм една обикновена жена…

ГОСПОДИНЪТ: Уверявам ви, госпожо, вие сте една необикновена жена…

ГОСПОЖАТА: Вие ме ласкаете, господине!

ГОСПОДИНЪТ (сяда на пейката): Госпожо, вие сложихте пръст в раната! Предразсъдъците ще унищожат нашето общество. То не уважава професиите, особено по-непрестижните…

ГОСПОЖАТА: Да, господине, имате право.

ГОСПОДИНЪТ: Като не уважава професиите, нашето общество не уважава и детето. Не мислите ли, че е така?

ГОСПОЖАТА: Имате пълно право, господине.

ГОСПОДИНЪТ: Може би нашите деца не знаят какво е това уважение?

ГОСПОЖАТА: Може би.

ГОСПОДИНЪТ: И все пак, ние сме длъжни да уважаваме детето, защото ако не бяха децата, човешкият род щеше да изчезне напълно за нула време!

ГОСПОЖАТА: Това исках да кажа и аз!

ГОСПОДИНЪТ: Когато не изпитваш уважение, значи, че не държиш и на думата си!

ГОСПОЖАТА: Така е. Имате пълно право. Напълно съм съгласна с вас и затова ще ви кажа, че именно поради тази причина аз реших да дам на моята дъщеря солидно образование, много добро възпитание и добра, уважавана професия, за да може тя, сама, със свои сили да постигне нещо и да накара хората да я уважават.

ГОСПОДИНЪТ: Постъпили сте много добре. И какво е учила тя?

ГОСПОЖАТА: Да, тя много напредна в науките. Аз винаги съм мечтала да я направя… машинописка. Тя мечтаеше за тази професия. И тези дни взе диплома за това. Другата седмица ще я назначат в една канцелария.

ГОСПОДИНЪТ: Трябва да е много горда с успеха си.

ГОСПОЖАТА: Да, от три дни просто танцува от радост! И пее! Милата, от сутрин до вечер! Същинска птичка! Толкова съм щастлива с нея! Милото ми момиче!

ГОСПОДИНЪТ: Да, има право да се радва, след като се е трудила толкова.

ГОСПОЖАТА: Не остава нищо друго, освен да є намеря сега един добър и почтен съпруг.

ГОСПОДИНЪТ: След като е толкова умна, работлива и добра.

ГОСПОЖАТА (поглежда към кулисите): Ах, ето я. Идва моето сладко момиче. Сега ще ви я представя.

Влиза дъщерята на Госпожата. Това е мъж на тридесет и пет години. Едър, дебел, с гъсти вежди и мустаци, облечен в сив спортен костюм.

МОМИЧЕТО-МЪЖ: Добър ден, мамо (Гласът му е груб, дебел. Прегръща майка си.)

ГОСПОДИНЪТ: Ах, колко прилича на вас, госпожо! Одрал ви е кожата!

ГОСПОЖАТА (на Момичето-Мъж): Кажи добър ден на господина.

МОМИЧЕТО-МЪЖ (прави реверанс, прикляка): Добър ден, господине!

ГОСПОДИНЪТ: Добър ден, мила госпожице! (на Госпожата): Госпожо, много добре сте я възпитали. На колко години е?

ГОСПОЖАТА: На деветдесет и три.

ГОСПОДИНЪТ: Значи е вече големичка?

ГОСПОЖАТА: А, не! Тя ни дължи осемдесет години, така че сега всъщност е на тринайсет.

ГОСПОДИНЪТ: Е, ще минат бързо и останалите осемдесет. Животът лети по-бързо, отколкото можем да си представим… Госпожице, значи сте още малка?

МОМИЧЕТО-МЪЖ (с още по-дебел глас): Да, господине, аз съм малка, малка, но знам и умея доста неща! Искате ли да ви покажа някои от тях? (Спуска се да прегърне Господина, но той избягва.)

Завеса

Париж, 1953

От френски: Огнян СТАМБОЛИЕВ

Subscribe
Notify of
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ВЕЖДИЧКА ИГРАЕ НА ЖМИЧКА

Както знаем, скулпторът Вежди Рашидов, когото наричаме любовно Веждичка, е председател на Народното събрание. Знаем също, че е депутат от партия ГЕРБ и вече четири мандати е верен неин войник. Но ролята му днес се промени - стана парламентарен шеф и като такъв трябва да показва надпартийност, неутралност, не бива да бъде червен, син, жълт или лилав, нали вече не принадлежи...

Продължете

СЪРАТНИКЪТ

Не знам дали съм самотна, или просто ми се пие без  повод. Да, самотна съм. Ето защо обръщам още една чаша Бейлиз – шоколадов ликьор. А защо съм самотна? Мъжът ми има любима, да не използвам грозната дума, която властва в жълтите издания - но това не е повод за самота – с нея са съратници вече четири години. Не зная...

Продължете

Отново в играта!

З-замириса на избори и настана оживление в партийните редици. Една партия, безславно ударила политическото дъно, сега разчита на новия шанс. Формацията Има такъв народ  почна да си въобразява, че тя още нещо значи и  ще се намери отново такъв  народ, който пак да гласува за нея. Издъненият Слави и неговите пишман политикани сега са измислили нов ход за връщане в играта...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x