МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ
Пиеса в едно действие
Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада.
Двамата са седнали на пейка в парка.
ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки.
ГОСПОДИНЪТ: Не знаех, но го очаквах. Сигурен съм, че тя е смело момиче.
ГОСПОЖАТА: Да, нямам основание да се оплаквам от нея, както правят повечето родители. Винаги съм била доволна от нея.
ГОСПОДИНЪТ: Блазе ви! Значи добре сте се грижили за нея и добре сте я възпитали. В наше време рядко се срещат такива деца.
ГОСПОЖАТА: Наистина ли?
ГОСПОДИНЪТ: Да, по мое време децата бяха много по-послушни и по-привързани към своите родители, разбираха жертвите, които се правят за тях, материалните трудности… От друга страна, е по-добре децата да не знаят за тези трудности, но…
ГОСПОЖАТА: Така е… Децата бяха много по…
ГОСПОДИНЪТ: Да, бяха много повече.
ГОСПОЖАТА: Наистина. Изглежда, че във Франция вече спада раждаемостта.
ГОСПОДИНЪТ: Ту спада, ту се повишава. В настоящия момент има тенденция към покачване. Във всеки случай повече са периодите на спадане.
ГОСПОЖАТА: За жалост е точно така! Трябва да го признаем.
ГОСПОДИНЪТ: Наистина трудно е да гледаш деца днес.
ГОСПОЖАТА: Така е! Животът става все по-труден, все по-скъп. А едно дете се нуждае от доста неща, нали? Всичко поскъпва.
ГОСПОДИНЪТ: Днес само човешкият живот е евтин.
ГОСПОЖАТА: Така е! Много вярно е това, което казвате. Имате пълно право.
ГОСПОДИНЪТ: Да, освен това има и други неща, толкова други неща, освен поскъпването: катастрофите, земетресенията, епидемиите, убийствата и самоубийствата, атомната бомба!
ГОСПОЖАТА: Ах! Особено атомната бомба… Тя съвсем промени нашия живот. Промени климата, атмосферата, всичко!… Ах, и знаете ли какво се говори сега?
ГОСПОДИНЪТ: Какво? Говори се какво ли не. Ако човек слуша хората…
ГОСПОЖАТА: Да, така е… Ако човек слуша хората, докъде ли ще стигне. Ами вестниците? Вестниците само лъжат, клеветят честните хора и не им дават думата да се защитят. Да, всички вестници лъжат, особено нашите…
ГОСПОДИНЪТ: Не само вестниците лъжат, лъжат и хората. Затова, госпожо, правете като мен: не вярвайте на никого.
ГОСПОЖАТА: Напълно съм съгласна с вас, господине. Няма да вярвам на никого. Благодаря ви за чудесния съвет.
ГОСПОДИНЪТ: Казвам ви го от личен опит.
ГОСПОЖАТА: Разбирам. Не всеки може да се похвали с вашия опит.
ГОСПОДИНЪТ: Виждате ли, госпожо, днес удоволствията, развлеченията, силните емоции, киното и телевизията, видеото, дискотеките, радиото, големите магазини…
ГОСПОЖАТА: Ах, да…
ГОСПОДИНЪТ: …затворите, големите булеварди, социалните застраховки и всички, всичко…
ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав.
ГОСПОДИНЪТ: Всичко, което прави привлекателен модерния живот, всичко това доведе човек до това положение, че самият той вече не може да се познае!
ГОСПОЖАТА: Да, напълно сте прав: самият той вече не може да се познае!
ГОСПОДИНЪТ: И все пак, ние с вас не можем да отречем прогреса, който така прогресира сега…
ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав!
ГОСПОДИНЪТ: …прогресът в техниката, прогресът в приложните науки, прогресът в космонавтиката, прогресът в литературата и изкуствата. Изобщо прогресът!
ГОСПОЖАТА: Да, така е. Трябва да бъдем честни и да го признаем.
ГОСПОДИНЪТ: Аз мисля, че можем да отидем и по-далеч, като кажем, че нашата цивилизация непрекъснато еволюира. Да, в положителен смисъл, и това благодарение на усилията на всички нации на тази планета.
ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав. Точно това исках да кажа и аз.
ГОСПОДИНЪТ: Да, колко дълъг път изминахме от древността до наши дни. Ето: нашите деди са живеели в студени пещери, хранели са се със сурово месо и са се обличали в животински кожи…
ГОСПОЖАТА: О, да, наистина!… А ето: ние се радваме на централно отопление! Имало ли е такова в пещерите? Нямало е!
ГОСПОДИНЪТ: Ще ви кажа, госпожо, че като бях дете…
ГОСПОЖАТА: Да, детството е най-хубавият период от живота на човека.
ГОСПОДИНЪТ: …та като бях дете, живеехме на село. Спомням си, че тогава нямахме централно отопление и се топлехме знаете ли как? Със слънчевата светлина. И през зимата, и през лятото. Е, имахме една газена лампа и лоени свещи.
ГОСПОЖАТА: И днес се случва, ако при авария спре токът…
ГОСПОДИНЪТ: Да, и машините се повреждат, нали са измислени от човека. И те могат да имат дефекти.
ГОСПОЖАТА: Нека да не говорим сега за дефектите на хората. Да ги оставим. Особено дефектите на мъжете. По този повод мога да кажа доста неща…
ГОСПОДИНЪТ: Разбира се, съгласен съм с вас. Но ми кажете сега: защо човек трябва да прави толкова усилия, след като нищо на този свят не е съвършено? Особено машините.
ГОСПОЖАТА: Трябва да ви призная, че не съм се замисляла по този въпрос…
ГОСПОДИНЪТ: Виждате ли, госпожо, бъдещето на човечеството не е в машините. Не бива да вярваме, че те могат да заместят прогреса или Бога…
ГОСПОЖАТА: Напълно сте прав, господине!
ГОСПОДИНЪТ: Да, аз мисля, че човешката машина все пак е най-съвършената машина. Нали човекът ръководи машината, все пак е най-съвършената машина. Нали човекът ръководи машината… той е умът и духът…
ГОСПОЖАТА: Така е. Напълно сте прав, господине.
ГОСПОДИНЪТ: …но машината си е машина, освен сметачната машина, която си смята сама…
ГОСПОЖАТА: Точно така: тя си смята сама. Напълно сте прав!
ГОСПОДИНЪТ: Това е само изключение, което потвърждава правилото… Ето, преди малко говорихме за газената лампа и свещите. Навремето с един петак купувахме едно яйце.
ГОСПОЖАТА: Не е възможно!
ГОСПОДИНЪТ: Вярно е, наистина!
ГОСПОЖАТА: Да, вярвам ви!
ГОСПОДИНЪТ: А с четири петака плащах цял обяд в скромен ресторант, тогава храната не струваше нищо, не както сега.
ГОСПОЖАТА: Наистина ли?
ГОСПОДИНЪТ: Да, а с три франка и седемдесет и пет су си купувах чифт луксозни обувки от най-скъпа кожа… Ех, какви времена бяха! Какво знаят сега младите.
ГОСПОЖАТА: Наистина ли?… Да, днес младите нищо не знаят. И са толкова неблагодарни.
ГОСПОДИНЪТ: Сега животът поскъпна близо хиляда пъти. Затова можем ли да твърдим, че техническият прогрес ни направи по-богати и по-щастливи!
ГОСПОЖАТА: Разбира се, че не можем!
ГОСПОДИНЪТ: Ще кажете ли сега, че има добър прогрес и лош прогрес, както добри евреи и лоши евреи, или добри германци и лоши германци, както има добри филми и глупави филми!…
ГОСПОЖАТА: Опазил ме бог! Не мога да кажа такова нещо!
ГОСПОДИНЪТ: Защо не? Можете да го кажете! Имате пълно право.
ГОСПОЖАТА: Добре… Ще го кажа!
ГОСПОДИНЪТ: Аз уважавам всички мнения. Моите идеи са либерални!… Да, неслучайно са били и Френската революция, и кръстоносните походи, и Инквизицията, и Вилхем Втори, и папите, и Ренесанса, и Луи ХIV, и толкова безполезни неща!… Аз си платих доста скъпо смелостта да кажа всичко, което мисля, без да обидя никого…
ГОСПОЖАТА: Наистина! Имате пълно право!…
ГОСПОДИНЪТ: Ами Жана Д`Арк? Питали ли сте се някога какво би казала тя, ако види всичко, което се случва днес?
ГОСПОЖАТА: Да, питала съм се, и то много пъти!
ГОСПОДИНЪТ: Да, Жана Д`Арк няма да понесе това, което става сега! Ще поиска да бъде изгорена жива на кладата втори път от англичаните, които след нея станаха наши съюзници…
ГОСПОЖАТА: Наистина…
ГОСПОДИНЪТ: Да, все пак има и някои добри англичани.
ГОСПОЖАТА: Но повечето от тях са лоши!
ГОСПОДИНЪТ: Искате да кажете, че корсиканците са по-добри от тях?
ГОСПОЖАТА: Не исках да кажа това.
ГОСПОДИНЪТ: Все пак корсиканците вършат някаква работа. Те са много добри като пощальони. Помислете си: кой щеше да ни носи писмата, ако не бяха корсиканците?
ГОСПОЖАТА: Да, те са едно необходимо зло.
ГОСПОДИНЪТ: Злото никога не е необходимо.
ГОСПОЖАТА: Имате пълно право!
ГОСПОДИНЪТ: Да не си помислите, че презирам пощальоните?
ГОСПОЖАТА: Всяка професия заслужава уважение.
ГОСПОДИНЪТ (става от мястото си): Госпожо, вие казахте нещо много важно! „Всяка професия заслужава уважение!“ Това изречение заслужава да стане поговорка. Позволете ми да ви поздравя. Да ви целуна ръка! Толкова ви уважавам! Вие…
ГОСПОЖАТА (притеснена): Ах, драги господине, аз съм една обикновена жена…
ГОСПОДИНЪТ: Уверявам ви, госпожо, вие сте една необикновена жена…
ГОСПОЖАТА: Вие ме ласкаете, господине!
ГОСПОДИНЪТ (сяда на пейката): Госпожо, вие сложихте пръст в раната! Предразсъдъците ще унищожат нашето общество. То не уважава професиите, особено по-непрестижните…
ГОСПОЖАТА: Да, господине, имате право.
ГОСПОДИНЪТ: Като не уважава професиите, нашето общество не уважава и детето. Не мислите ли, че е така?
ГОСПОЖАТА: Имате пълно право, господине.
ГОСПОДИНЪТ: Може би нашите деца не знаят какво е това уважение?
ГОСПОЖАТА: Може би.
ГОСПОДИНЪТ: И все пак, ние сме длъжни да уважаваме детето, защото ако не бяха децата, човешкият род щеше да изчезне напълно за нула време!
ГОСПОЖАТА: Това исках да кажа и аз!
ГОСПОДИНЪТ: Когато не изпитваш уважение, значи, че не държиш и на думата си!
ГОСПОЖАТА: Така е. Имате пълно право. Напълно съм съгласна с вас и затова ще ви кажа, че именно поради тази причина аз реших да дам на моята дъщеря солидно образование, много добро възпитание и добра, уважавана професия, за да може тя, сама, със свои сили да постигне нещо и да накара хората да я уважават.
ГОСПОДИНЪТ: Постъпили сте много добре. И какво е учила тя?
ГОСПОЖАТА: Да, тя много напредна в науките. Аз винаги съм мечтала да я направя… машинописка. Тя мечтаеше за тази професия. И тези дни взе диплома за това. Другата седмица ще я назначат в една канцелария.
ГОСПОДИНЪТ: Трябва да е много горда с успеха си.
ГОСПОЖАТА: Да, от три дни просто танцува от радост! И пее! Милата, от сутрин до вечер! Същинска птичка! Толкова съм щастлива с нея! Милото ми момиче!
ГОСПОДИНЪТ: Да, има право да се радва, след като се е трудила толкова.
ГОСПОЖАТА: Не остава нищо друго, освен да є намеря сега един добър и почтен съпруг.
ГОСПОДИНЪТ: След като е толкова умна, работлива и добра.
ГОСПОЖАТА (поглежда към кулисите): Ах, ето я. Идва моето сладко момиче. Сега ще ви я представя.
Влиза дъщерята на Госпожата. Това е мъж на тридесет и пет години. Едър, дебел, с гъсти вежди и мустаци, облечен в сив спортен костюм.
МОМИЧЕТО-МЪЖ: Добър ден, мамо (Гласът му е груб, дебел. Прегръща майка си.)
ГОСПОДИНЪТ: Ах, колко прилича на вас, госпожо! Одрал ви е кожата!
ГОСПОЖАТА (на Момичето-Мъж): Кажи добър ден на господина.
МОМИЧЕТО-МЪЖ (прави реверанс, прикляка): Добър ден, господине!
ГОСПОДИНЪТ: Добър ден, мила госпожице! (на Госпожата): Госпожо, много добре сте я възпитали. На колко години е?
ГОСПОЖАТА: На деветдесет и три.
ГОСПОДИНЪТ: Значи е вече големичка?
ГОСПОЖАТА: А, не! Тя ни дължи осемдесет години, така че сега всъщност е на тринайсет.
ГОСПОДИНЪТ: Е, ще минат бързо и останалите осемдесет. Животът лети по-бързо, отколкото можем да си представим… Госпожице, значи сте още малка?
МОМИЧЕТО-МЪЖ (с още по-дебел глас): Да, господине, аз съм малка, малка, но знам и умея доста неща! Искате ли да ви покажа някои от тях? (Спуска се да прегърне Господина, но той избягва.)
Завеса
Париж, 1953
От френски: Огнян СТАМБОЛИЕВ
