ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ

Калоян Паргов, функционер на БСП, почти двойник на Вълко Червенков – като  мислене и като излъчване, връчил награда на млада архитектка. Наградата е за „Съхранение и нов живот на наследството”, а архитектката  Дора Иванова е отличена с нея заради усилията є да възроди „чинията” на Бузлуджа – паметника на комунизма, издигнат в началото на 80-те.

И сто награди да учредят наследниците на бившата БКП, и всеки ден да ги раздават на церемонии, това няма да им върне „ръководната роля”, нито пък ще възкреси паметника на Бузлуджа. Колкото и да се пънат, нов живот за „чинията” няма да има – тя се е устремила към небитието и времето ще я разруши, така, както се разруши ленинско-сталинско-червенковско-живковското управление. Кой нормален  човек, млад или стар, вече ще се качи на Бузлуджа да се кланя на петолъчки, сърпове и чукове?

Само Паргов, Нинова и техните оредяващи съпартийци веднъж годишно ще  пълзят към върха и ще въздишат по вождове, конгреси, паметници и светло минало.

Нека въздишат, щом си нямат друга работа…

ТЕАТЪР ИЛИ ПОЗОРИЩЕ?

Театърът ни се превърна в „позорище”, както му викат сърбите.

Повече от седмица бедният ни културен живот  се тресе от скандал, който не може да се нарече културен. Скандалът избухна в Народния театър – вратата на стаята, в която се помещава пиарката на театъра, бе надраскана с надписи „ДПС” и „Вън!”… На длъжност пиар в Народния се води Велислава Кръстева, кадър на ДПС, приближена на Ахмед Доган, която бе и депутат от Движението… Кръстева е там като лично назначение на новия директор Васил Василев, който пък е кадър на БСП и зам.министър на културата в управлението на Орешарски (за сведение – Кръстева е била културен зам.министър по същото време, та тяхната обич не е случайна.)

Оказа се, че по вратата е драскал режисьорът Александър Морфов. Меко казано, доста необичайна постъпка за такъв известен творец. Протестът му, както той обясни в социалните мрежи, е срещу партийната обвързаност на Кръстева с Доган и обръчите на ДПС.

Но ако искаше да протестира публично, защо Морфов не го направи пред медиите? Всяка телевизия щеше да му даде думата…

Сега Кръстева се жалва, че e жертва на хулиган-насилник, който я унижава като жена. Морфов се колебае дали да напуска – за пореден път, театралното съсловие се вълнува, а случката е тема за чесане на езиците.

И никой не пита: защо в Народния театър се допускат партийни назначения? Това не е топло местенце за  пиарки с възможности и манталитет на кудкудякащи ярки… Нито пък за директори с бесепарски пристрастия…

Разкарайте партийците от театъра, че да не  гледаме още „позорища”!

Михал Мишковед