fbpx

КРЕСНА, ИГРА НЕЧЕСТНА

Когато Бог създаде Земята, сгреши. Събра планината Пирин с реката Струма и стори просека, която нарече Кресненско дефиле. Като фен на водните спортове даде път за лодки, но не и за коли – а не му пречеше да пораздели реката от планината. Така – поради божествено недомислие и теренни проблеми –   магистрала „Струма” продължава да си съществува във вид на… папки. По нея си блъскат главите още от далечната 1974 г. поне десет правителства, с което тя бие със 7 години АЕЦ „Белене” по „виртуална дълговечност”. Ще излезе прав Аурелио Сесилио, отговарящ в ЕС за инфраструктурите, който в един момент попита „Ще построите ли „Струма” този век”?…

Дотук – добре. Ами нататък?

Страда днес обектът, разкрачен между родни „да” и европейски „не”. Върви битката на строителни интереси, на бюджетни салта, на приятелски сговорки. Ето нещата към днешна дата: от предложени пет проекта Агенция „Пътна инфраструктура“ хареса този, при който едното трасе минава по стария път, а другото по планинския релеф. Именно за пътя по билото е битката – ако той мине с тунел 15 км. ще намажат миньорите; ако следва релефа (с 400 м. денивелация!) ще спечелят пътищарите и мостоваците. А за тунела били нужни чуждестранни изпълнители (да – комисионите отвън са по-дебели от родните). Щото у нас нямало качествени.

А и заради игрите с парите. Кандидатстваме пред ЕС за 267 млн. евро – но там ни засякоха, че сме завишили с 40 млн. одобрената план-сметка. Миналия месец ни върнаха т. нар. апликационна форма с мотива, че броят на мостовете, естакадите и тунелите е фалшиво завишен, че не са спазени строителните срокове и еконормативите – и предупредиха, че ако продължаваме с фискалните гимнастики, ще ни анулират субсидията.

Премиерът Борисов вече е гневен и заяви, че накрая ще спре обекта. Не иска да го вземат за канарче – знае, че по евростандартите километър магистрала струва 3,5 млн. евро, а у нас достига абсурдните 12 млн… (Говори се, че някои играчи нарочно бавят сроковете, за да ни откаже ЕС субсидията и да си строим обекта само с наши пари,
отървавайки се така от досадния контрол на Сесилио, Кьовеши и др).

Междувременно НТС по транспорта и Асоциацията на инфраструктурните инженери предложиха вариант на трикратно по-малка сума – ала кой ти слуша тези наши вещи и световноизвестни специалис-
ти. Нещо повече – „групата по интереси” около АПИ ги обвини, че никой не им е поръчвал проекта и няма защо да „си пъхат гагата”…

Намеси се още едно и немаловажно възражение – как ще се рентира трилентова магистрала за само 12 хил. коли на денонощие, при 30-40 хил. за други аутобани…

Забавянето мина и в социален план. Учреди се НПО „Магистралки без магистрали”, която ще протестира тези дни на жълтите павета с плакатите „Живот без акт – жива мъка!” и „Г-н Борисов, не ни хвърляйте на трудовата борса!” Към жриците от Кресна и Крупник ще се присъединят техни колежки от Слънчев бряг и Дунав мост, а също оставени на сухо тир-шофьори.

 Наско Мандаджиев

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"