fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

ЕСЕН ЛИ Е?

 

Не знам дали не ви разказвам всичко това напразно. Защото никак не е сигурно дали есента всъщност е започнала.

Пристигам аз например преди време в Созопол, влизам в двора на леля Мария, а тя ми казва:

– Е, щом ти си тук, значи есента вече дойде!

– Дошла е друг път – възразява синът є Кольо, – има още да почакаме до есента.

– Защо бе, Кольо? – не го разбирам аз, понеже виждам под асмата две бъчви, които преливат. – Ти вече си смачкал гроздето…

– И тия дни ще го прибера в избата, че почва да кипи, и ще сложа джибрите за ракията да киснат. Ама тая година беше суха и гроздето узря рано. А ти спокойно можеш да ходиш на плаж, има време до есента…

Не сядам да споря с него, а отивам до брега в кафенето на Цецо. Той ме посреща с бира и възглас:

– Хайде, бе! Щъркелите откога отлетяха, а тебе те няма! Нали обичаше да плуваш по гръб в морето и да гледаш ятата?

– Обичам – казвам му аз, – ама и щъркелите са подранили, щото според Кольо есента още не е дошла.

– Е, Кольо си знае – примирява се Цецо, – но за мене щъркелите повече показват. Сега ще гледаш как хвърчат листата на каваците.

Съгласявам се, че каквото има по небето, това ще гледам. После питам – сега като няма много работа, защо не иде и той до плажа?

– Аз на пясък не съм стъпвал от десет години – обяснява ми той, – а в морето не съм влизал от пет!

Нали съм софийски курортист, решавам, че нещо бърка:

– Че как влезе в морето, без да минеш по пясъка?

– Паднах от лодката – признава си Цецо леко сконфузен.

Спасителят Спас гледа на сезона иначе:

– Аз по друго съдя – обяснява ми той, – останат ли на плажа повече рускини, отколкото българки, значи лятото се е оттекло. За щъркелите не знам, ама българката много усеща кога курортът почва да се разваля.

Съседът Иван гледа от друга страна.

– Днеска – казва той – гледам от пейката пред къщи вече втора серия. От вчера дават новия созополски филм „Пътят към София”. До онзи ден пред къщи минаваха хора, сега минават само куфари…

– Как беше сезонът тази година? – питам го.

– Добре беше – отвръща ми, – ама само за онези отсреща…

На отсрещния тротоар правят закуски. Продават ги по лев и нещо, доста големшки са и две на ден стигат човек да не огладнява до другата сутрин…

А Созопол вече не мирише на смокини, мирише повече на печени чушки. Мургави мъже бръмчат с резачки из дворовете и превръщат кубиците дърва в цепеници. Отишли са си и постоянните сноби, които не пропускат септември, без да се покажат на своята си „Аполония”. Човек може да намери дори място за паркиране.

Мълчат чалгаджийниците и нощем на километър от брега се чува приливът. Чуват се и свирките на спасителите, защото на плажа вече от седмица се вее червен флаг и само гларусите инспектират подозрително празните кошчета за боклук. Чува се глъчката на децата, когато отиват и се връщат от училище. Чува се и какво си говорят минувачите по улиците – предимно на чужди езици за високото кръвно и проблемите със сърцето. Заради тях са дошли тук чак сега. Иначе в друго време ухото долавя само някакъв ромон, тътен, от който дума не можеш да различиш, само ръмжене и от време на време крясък. Изведнъж се дочува, че над Созопол прелитали и самолети.

Тихо е дори край „Вечните разкопки”. Последните студенти са понесли към къщи раниците си, за да се върнат следващата година. През това време вятърът ще е засипал с пясък изровеното и те ще започнат работа отначало – както го правят вече двайсет лета подред. Затова си мисля, че това начинание никога няма да бъде завършено поне отчасти. В края на краищата и науката е вечна.

В града постепенно изчезва любимата ми бира – магазини и ресторанти приключват сезонния си бизнес и ручеят на доставките постепенно пресъхва. Яки момчета събират първо платнищата, а след тях и железните скелети на чадърите по плажовете и от навесите пред заведенията. Кварталното куче Рамбо най-после се решава да излезе от сянката на любимата си джанка и отива да провери дали не е останало нещо за него, след като са отнесени и последните скари от кебапчийниците. В кръчмите без да им мигне окото предлагат прясна риба. В морето лодки не се виждат, но готвачите са я извадили от фризерите още снощи…

Кольо обаче остава все така непреклонен.

– Всички бъркате – казва, – скоро ще дойде есента и с нея идва най-хубавото…

Само след два дни той излиза с лодката в морето преди съмнало и се връща чак следобед. Пропуснал е да отиде на работа, по телефона е намерил кой да го смени, отмалял е, но е щастлив.

– Паламудът дойде! – вика още от улицата и понася към двора две каси, пълни със сребристи риби. – Ей това разбирам аз край на лятото! Ще има есен тая година!

След което си взема от къщи половин хляб, яхва моторетката си и пак поема към пристанището.

Та ето защо ви казах в началото – не знам дали не ви разправям всичко това напразно. Кой ли някъде още живее в своето лято и чака своята есен, кой ли пък другаде е щастлив в своята зима и никак не бърза да дойде пролет? Ама нищо де, нали важното е да си говорим…

Любомир Методиев

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Директно от играта

Здравейте, драги приятели на най-красивата игра! Днес коментаторският ни пункт е разположен в зала 12 на Градския съд, където ще проследим пряко първото за сезона открито съдебно заседание срещу Иван Петров - Изверга, подсъдим по 92 обвинения в рекет, въоръжени грабежи, документни измами и неправилно паркиране. Ще приключи ли вечното дерби между Изверга и закона, ще влезе ли той в затвора?...

Продължете

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име