fbpx
От категория: Разкази за всеки ден

СЛОЖНА ПЕДАГОГИКА

Нека отсега да кажа, че нямам претенции за някакъв изключителен принос в педагогическата наука.

Колкото до възпитанието на Косю, аз си водя нарочни записки, съобразени с времето и живота, който живеем. Ясно е, че щом в семейството има момче, естествено е възпитанието да бъде поверено изцяло на бащата. Какво ще го научи майката? Да подрежда чиниите в шкафа, да поздравява насила възрастните и да одумва комшийките в махалата. Майката ли обучи агент 007, стожер на световния мир, да просне за три секунди петима врагове и как да вкара в леглото руска шпионка?

Не! Тъкмо бащиният инстинкт е този, който ме учи как да изградя от Косю един полезен и просветен член на обществото. Да съградя от него един воин… един Агамемнон… един Чарлс Бронсън, ако е потребно.

Впрочем бих илюстрирал казаното с две-три от споменатите записки, грижливо скрити от острия поглед на Магда.

1. Доброто дете знае, че неговият татко е най-умен и най-силен от всички вкъщи, а също тъй и от всички родители на другарчетата му от детската градина.

2. Когато възпитателката го пита с какво се занимава татко му, то да отговари, че татко му е богат и разведен.

3. Доброто дете никога не разхищава левчетата, които леля Жужа, сестрата на майка му, му дава скришом от бакшишите в ресторанта. То винаги дава половината на татко си, за да му ги пази за когато порасне.

4. Доброто дете, ако иска да стане храбър и справедлив супергерой, винаги се отнася с почит към възрастните. Грозно е, ако то се изплези зад гърба на старица, след като тя му е направила забележка за нещо си. Ако чак толкова му се плези, детето знае, че за целта си има вкъщи достатъчно подходяща баба (тази по майчина линия).

Това е то педагогиката в действие – здрава и смислена, съобразена с реалиите на делника. Да, но конкретно вкъщи такива неща нямат шанс да получат признание от страна на Магда, законната спътница в живота ми, дето се вика. Сродна по коварство (но не и по хубост, де) с митичната Персефона, тя ще се появи в кухнята, тъкмо когато затягам един уплътнител на чешмата и целият съм вир-вода. По готовия предварително сценарий Магда ще подвикне на детето да дойде. И то идва. Най-оскърбителното е, че за мен неотменно се говори в трето лице („той“, „него“, „негов“) и прочее.

– Косе, ела за малко, мамче… Баща ти убеди ли се, че малкото ти име се пише накрая с „ьо“, а не с „ю“?

– Да, мамо; отначало не ми вярваше, но госпожица Петрушева му показа списъка на децата от детската градина и го убеди.

– Има си хас да не го убеди. Коя от възпитателките ви беше Петрушева, тая със задника ли, дето баща ти я оглежда така, че долната му челюст увисва от оглупяване?

– Мамо! Казвала си да не слушам такива думи…

– Какъв задник, ма! – задъхвам се от възмущение. – Аз нямам ли друга работа, та задници ще оглеждам!

– Косе, чуваш ли баща ти, дето може реферат да напише за задниците на тия ваши възпитателки в градината!

– Мамо, той не оглежда тези работи, дето ти казваш…

– Сериозно? Ах! А какво оглежда, черните им очи ли?

– Не, той другото там, при жените…

– Кое друго и ти, бе?

– Не мога да го кажа, татко не обича предатели.

– Аха. И аз няма да се сетя за циците им, така ли?

– Може и това да е, но аз не съм го казал.

– Не си, миличък, ти си истински мъж, като Супермен.

– Искам като Спайдърмен, мамо, човека-паяк.

– Как не, само това оставаше, паяци да плъзнат из къщата.

Та такива едни работи, както казах.

Здравко Попов

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

ЕДИН ЗАДРЪСТЕН КАЗУС

В Сатиричния театър „Алеко Константинов” от известно време се играе спектакълът „Една задръстена звезда” от Слав Танев и Боряна Иванова. Режисьор: Калин Сърменов. Режисьорът сигурно е този, но за авторите на текста не е сигурно. По-вярно ще е да се каже, че автор на пиесата е нашият колега, стършелът Йордан Попов, напуснал ни в края на 2015. Малко предистория: През 2015...

Продължете

Директно от играта

Здравейте, драги приятели на най-красивата игра! Днес коментаторският ни пункт е разположен в зала 12 на Градския съд, където ще проследим пряко първото за сезона открито съдебно заседание срещу Иван Петров - Изверга, подсъдим по 92 обвинения в рекет, въоръжени грабежи, документни измами и неправилно паркиране. Ще приключи ли вечното дерби между Изверга и закона, ще влезе ли той в затвора?...

Продължете

СТОКОВАТА БОРСА НА СИНА МИ

Миналата седмица от правителството ми се обадиха да погледна Плана за възстановяване на лаптопа, преди правителството да подаде оставка, за да спазим сроковете. За да кротува 2-годишният ми син, му дадох телефона. За няма и два часа оправих всички критични грешки, дадох детайлно насоки какво да включат още и накрая си взех телефона от детето. Оказа се, че нашият влязъл в...

Продължете

КОНКУРС “ЗИМНИ ПРАЗНИЦИ”

ПРАЗНИЧНО КАФЕ Пенсионерският клуб беше саморъчно направена постройка пред блока, вътре с печка кюмбе и чистак новичка машина за кафе, подарена от внука на дядо Марин – клубния председател. Тя бе от най-модерните, които сами мелят кафе, сами правят всичко, даже и говорят на няколко езика. Старците така употребиха машината, че тя заговори на китайски и когато трябваше да й се...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име