Често обичам да казвам, че ние, българите сме пишеща нация. Не, нe става въпрос за литература, макар че и там имаме доста „писатели“ на глава от населението. Иде реч за развихрилата се през последните години мания да оставим следи от нашето съществуване на всевъзможни места. Най-вече посягаме върху исторически паметници.
Още през 2015 г. българският футболист Благой Георгиев беше задържан от полицаи в Рим, след като издълба с монета инициалите си върху Колизеума.
После Мемориалът на мира в японския град Хирошима осъмна с надпис „Локо София”, а наскоро „Локо 2019″ цъфна върху Хеопсовата пирамида.
Браво, не само развиваме писмената си култура, но и упорито надграждаме! Миналата седмица вандали надраскаха 7000-годиш-
ните скални рисунки в пещерата „Магура“. Надпис „Ради, Павчо, 2019 Антов“, се пръкна сред творбите на нашите прадеди. Няколко дни след това „пазителите“ на пещерата, понеже не успяха да се сдобият с автентична тор от прилепи, замазаха надписите с обикновена кал. Изобщо стана такова мазало, от което пещерните хора със сигурност биха се срамували.
Съвсем не ги е срам, обаче творците в нашия квартал. Първо по фасадите на коопераците започнаха да изникват следните надписи: „Симов, Янчева, Денчев“. Тези фамилии нищо не говореха на случайните минувачи и останаха без обществен отклик. Не след дълго, обаче се появи светлина в тунела: „Симов, Янчева, Денчев – са мафия!“. Така значи, драги съкварталници, не ни стигат политиците, ами и сред нас самите има мафиози. Кълбото на мистерията разплете магазинерката в зеленчуковия магазин, която беше информационната агенция в квартала: „Ами че това са фамилиите на домоуправителите от трите входа на 15-етажния блок. Облажили се от санирането, ходили до Санторини, даже колите си сменили…“
„Ние скоро имаме събрание на входа, ще взема да се цаня за един домоуправител!“, окрилен от идеята възкликнах аз.
После като помислих, се отказах. Кооперацията ни е само на 4 етажа, никакво Санторини няма да видя. Най-много да ми изтипосат фамилията на някоя стена.
Влади Христов
