fbpx
От категория: Каква стана тя

Строго охранявани влакове

Културна работа

Стоя си аз в едно купе, родното БДЖ се грижи за придвижването ми от точка А до точка Б. Влакът се цепи по шевовете, пътува пред­празнично народът, понесъл яйца и козунаци към родните места.
Отварям вестник, да видя какво става по света и у нас, и попадам веднага на следната информация: „Бронираният влак на Ким Чен-ун влезе в Русия на път за Владивосток, където севернокорейският лидер ще се срещне с руския президент Владимир Путин. Това ще е първата среща между двамата. На гарата в пограничното селище Хасан Чен-ун е бил посрещнат с хляб и сол и цветя“.
Брех, викам си, защо за диктаторите има бронирани влакове, а нас, плебеите, ни извозват с раздрънкана железница, която аха всеки момент ще се разпад­не. Несправедливост е това, и то висша! Изсумтях аз и в яда си хвърлих вестника в малкото кошче под прозореца.
„Господине, кошчето е за хранителни отпадъци, а не за печатни издания!“, скастри ме възрастна госпожа с боядисана в светлосини тонове коса и учителска прическа. Засрамен от постъпката си, извадих вестника от кошчето и се върнах на статията за височайшата среща: „По време на разговорите Путин и Ким ще обсъдят ядрената програма на Пхенян, прекъсната през 2008 г. по искане на Северна Корея“. В това време синьокосата госпожа се подготви за слизане. След дълго полагане на пластове тъмнокафяво червило върху устните тя извади шишенце с парфюм „Красная Москва“ и поля обилно цялата си шия с него. В купето зауха на партенките на цял взвод войници от Червената армия. Не ми
остана нищо друго, освен да отворя целия прозорец. „Довчера лекувах грип!“, възропта господин на средна възраст, забил поглед в лаптопа си.
„Абе, що всички не вземете да се качите в бронирания влак за Владивосток!“, крес­нах аз и се преместих в съседното купе. Там неколцина роми кротко си похапваха типов хляб с хамбургски салам. „Бате, цигарка да ти се намира?“, подхвана ме още с влизането шефът на фамилията. „Нямам цигари, но нещо за четене мога да ти дам“. Ро­мът грабна вестника от ръката ми и сложи хляба и салама върху него.
„Културна работа!“, възкликнах с облекчение и потънах в сладка дрямка.

Влади ХРИСТОВ

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ Калоян Паргов, функционер на БСП, почти двойник на Вълко Червенков – като  мислене и като излъчване, връчил награда на млада архитектка. Наградата е за „Съхранение и нов живот на наследството”, а архитектката  Дора Иванова е отличена с нея заради усилията є да възроди „чинията” на Бузлуджа – паметника на комунизма, издигнат в началото на 80-те. И сто награди да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име