Завърши в Бургас акцията за събиране на пластмасов отпадък под мотото „Дари капачка – спаси бебе”. Тя свърши работа – събра пари за един кувьоз. А освен това намери последователи, този път в спорта.
Както е известно, страната ни кандидатства заедно с Румъния, Сърбия и Гърция за съвместно домакинство за футболното европървенство през 2020 г. Условието е да разполагаме с четири модерни стадиона. Каквито, за разлика от съседите ни – нямаме. И за да ги построим, ще ни трябват 100-200 млн. лв. Сумите са сериозни – и ето тук населението пак може да помогне. Предлагаме новата кампания „Дари капачка – вдигни стадион”. Тя може да стартира веднага – просто от утре спираме да изхвърляме капачките от буркани, бутилки, тубичките от мехлеми и зъбна паста. Изчислено е, че за събирането на 1 млн. лв. ще са нужни 100 хил. тона капачки, но целта не е непостижима. Особено ако номенклатурата се разшири със сапунерки и ролки от тоалетна хартия. И се увеличи също консумацията на оцет, олио, безалкохолни, като се премине на триразово миене на зъби със съответното отпадане на повече материал…
Появи се обаче обратна идея – да се откажем от футболното домакинство. Защитниците є твърдят, че интересът към родния футбол е достигнал абсолютната нула и наливането на пари в него ще се окаже безполезно – новите стадиони ще продължат да събират рехави агитки и ще се пълнят само няколко пъти в годината на дерби срещи. Примери от света – 80-хилядните „Панатенаик” в Атина и „Лужники” в Москва, построени за Олимпиадата-2004 и Световното по футбол-2018, не помнят след тези големи форуми да са били изпълвани. Колкото за нас – отдавна не ни наричат „футболна държава” – и затова не бива да повтаряме подобни грандомании. София няма да стане Мадрид, където най-обикновен мач от „Ла Лига” пълни трибуните до откат и където след месец започва изграждането на първия в света „дигитален стадион” „Сантяго Бернабеу” (срещу кредит 600 млн. евро на авторитетните банки „Морган” и „Мерил Линч”).
Но градежът си заслужава, тъй като стадионът ще носи годишен приход 500 млн. евро… София няма да бъде и Будапеща, където (за същата сума !) се реновира и разширява двойно легендарният „Ференц Пушкаш стадион”. На съседите ни домакинството няма да излезе скъпо. Румъния и Гърция си имат добри стадиони, Сърбия реновира своята „Мала Маракана”. А нас никой няма да ни обвини, нито ще се изложим, ако се откажем от копродукцията. Не от нежелание, а от невъзможност…
На това място се налага да надникнем в „лабораторията на проблема”. Като оставим шегата с капачките, си даваме прекрасна сметка, че парите – малко-много – са „заплюти” и ще бъдат пожертвани. Познаваме си хората – спортният министър Кралев, БСФС шефът Михайлов и клубните босове се борят лъвски за интересите за „Цар Футбол” – за трансферите, за европремиите и за останалите явни и тайни ползи, които той носи. Да не говорим за премиера и „бистришки тигър” Борисов, който най-люби да си „чука футболче”, а освен това е луд за похвали всякакви – за европредседателство, за столица на културата, за енергиен хъб и не на последно място – за балкански център на мира…
А е много по-добре същите пари да отидат за масови спортове. За здравето на младите хора и за задържането им по родните места. За зали за волейбол, баскетбол и хандбал, борба и бокс, художествена и спортна гимнастика, пързалки за кънки и хокей, басейни и плажове. Че Будапеща има 100 плувни басейна, София – 10. А как ще изглежда столицата, ако започне преизграждането на стадион „В. Левски”? Ние, които не можем да се оправим с оградките по „Граф Игнатиев” и с козирката на „Герена”, ще превърнем за дълги години центъра в „добре организиран хаос”. А че се нуждаем от хубави игрища, е истина. Но не за нови, а за реновирани. И с публично-държавно партньорство. Нека не забравяме какво казва мъдрият ни народ – „Цървули няма – гайда иска”.
Наско МАНДАДЖИЕВ
