fbpx
От категория: Каква стана тя

КАТО ЦИГАРЕН ДИМ ДА ГО НЯМА

Окончателната смърт на „Булгартабак”, който десетилетия наред бе определян като стратегически за българската икономика, вече е факт. Този могъщ национален холдинг, който преди 30 години успешно се състезаваше за първото място в световния износ на тютюневия изделия не с кого да е, а с колоса Съединените американски щати, безвръзватно се изпари в небитието като цигарен дим.

В интерес на истината, през месец октомври 2011 година „Булгартабак” мина в частни ръце. Според договора за ръздържавяване предприятието бе длъжно да запази своето седалище и най-вече основния си предмет на дейност поне още десет години до октомври 2021-а. Какво стана обаче в действителност?

Първата работа на частниците бе да разпродадат най-ценните активи на „Булгартабак” – цигарените марки. След това фирмата започна да се прехвърля в различни собственици. А положението ставаше все по-лошо и по-лошо, защото постепенно бяха затворени водещите цигарени фабрики в цялата страна.

Първа, през 2016-а, беше ликвидирана фабриката в София. Това безочие обаче предизвика ­огромно обществено вълнение и принуди заспалата Агенция за приватизация и следприватизационен конрол да се разсъни. И да успокои населението, че това било временно затваряне – за не повече от 12 месеца. Докато надзорният орган пласираше своите евтини лъжи, необезпокоявани от никого багери за нула време събориха цигарената фабрика и я изравниха със земята.

Ако нашият читател,  който вярва в законността, се надява, че след това безззаконие е последвала съответната наказателна санкция, ще го разочароваме. От Агенцията не откриха никакво нарушение в това брутално действие, защото… фабричните машини не били унищожени, а само преместени. Къде? В Благоевград.

Чудесно, ще каже оптимистът, това е един емблематичен град за тютюневата промишленост и машините от София веднага са започнали да произвеждат милиони цигари. Само в сънищата на наивниците обаче. Интелигентният читател вече се досеща какъв е следващия логичен ход на разграбването и разрухата: собствениците бързо закриха фабриката в Благоевград, както и цялата производствена база, и ги обявиха в ликвидация.

Така съвсем закономерно се стигна до финалната гавра: заличаване на името „Булгартабак”, което е основна стъпка в замитането на всички бивши финансови престъпления. Досегашните акционери бяха поканени на 11 април, за да гласуват промяна в устава и ново име – „Български инвестиционен холдинг”. Той вече изобщо няма да се занимава с цигарен бизнес, а с млечна индустрия, електроника и битова техника. Дали това е истина е толкова вероятно да научим, колкото е вероятно да узнаем истинските имена на сегашните собственици, които се крият зад офшорки с неясни крайни притежатели. И все пак един е ясен: 6 процента от бившия „Булгартабак” е собственост на печално фалиралата Корпоративана търговска банка на криещия се в Белград Цветан Василев.

Цялата тази безочлива подигравка се случва с необяснимата пасивност, която всъщност си е негласно одобрение, на основния собственик на „Булгартабак” – държавата. Никакво действие в негова защита няма нито от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, нито от прокуратурата, нито от Държавната агенция за национална сигурност, нито от Министерството на икономиката, нито от правителството, нито от Народното събрание, нито от който и да е друг държавен орган. Никой не се е разтревожил от гибелта на един икономически гигант, пълнил години наред с милиарди държавния бюджет.

Защо е тази пасивна незаинтересованост от страна на бедната ни държава към огромните приходи от една фирма? Защото вместо към държавния бюджет милиардите са текли към частни джобове.

Сергей Трайков

Оставете коментар - участвайте в дискусията

За да коментирате под тази публикация е необходимо да сте регистриран/а в сайта на Стършел. Регистрирайте се безплатно още сега или влезте в профила си!

Още от "Стършел"

мИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ

Хакерите са за това – да бърникат из интернет пространството, да блокират сайтове, които не им харесват, и да объркват кореспонденцията между институциите. Преди дни в редакционната поща попадна проектът за изборен кодекс на една от парламентарно представените партии, изпратен до почти коалиционните є партньори. Тъй като никой няма време и търпение да изчете всичките сто и деветдесет страници, ние сме...

Продължете

Йожен ЙОНЕСКО (1909 – 1994)

МОМИЧЕ ЗА ЖЕНЕНЕ Пиеса в едно действие Госпожата носи шапка с изкуствени цветя, закрепена с голяма игла, държи чанта, облечена е в дълга рокля и виолетов жакет. Господинът е в редингот, с черна вратовръзка, дантелени маншети, има бяла брада. Двамата са седнали на пейка в парка. ГОСПОЖАТА: Мога да ви кажа, че моята дъщеря завърши учението си с отлични оценки. ГОСПОДИНЪТ:...

Продължете

СЛЕД КАТО МЕ ПРОБИХА

Когато ме пробиха някъде, миг преди да отворя единственото си око към света, потръпнах от ужас! Настина беше потресаващо. Да, уви. Най-злокобните ми съмнения се оправдаха. Бяха ме издълбали в някакъв си кавал-провинциа­лист! В един български селянин! Къде бе гледал баща ми, свределът, произведен в бляскавата немска провинция Северен Рейн - Вестфалия! Къде се бе отнесла майка ми, острата пила, която...

Продължете

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ

ЧИНИЯТА НА ВЪЗДИШКИТЕ Калоян Паргов, функционер на БСП, почти двойник на Вълко Червенков – като  мислене и като излъчване, връчил награда на млада архитектка. Наградата е за „Съхранение и нов живот на наследството”, а архитектката  Дора Иванова е отличена с нея заради усилията є да възроди „чинията” на Бузлуджа – паметника на комунизма, издигнат в началото на 80-те. И сто награди да...

Продължете

Върнете паролата си

Моля въведете e-mail адреса си или потребителското си име