fbpx

Лъжовни месеци – 12 на брой

-започна лъжовният месец април и първоаприлски всички се опитват да си спомнят кой какво и как ги е лъготил през годините.

Пък ние не сме такива хора – ние, напук на всички, не вярваме, че сме лъгани! Вярваме, че всичко, речено по радио, телевизия, вестници, е истина, цялата истина, нищо освен истината!

Не че има някакво значение – но спомня ли си някой, че имаше някакво тефтерче, наричано “Тефтерчето на Златанов” например?

Не – но ние вярваме, че човекът спонтанно е слязъл да пусне една вода в храстите край Новия български университет, докато злонамерени типове му задигнат тефтера със записани някакви инициали и указания какво да прави с хората, скрити зад тях.

Справедливият български съд му повярва – ние кои сме, та да не му вярваме?

Вярваме, че двайсет и няколко годишна госпожица е приватизирала със спестяванията от двегодишния си трудов стаж “Техноимпекс” и “Булгартабак” благодарение и само  заради юридическите си познания.

Казват ни го – сигурно е вярно.

Вярваме, че като мине човек край прясно изкопана дупка, може да предвиди какъв прекрасен билдинг с изглед към незнамкъдеси ще се издигне там, та да скочи в дупката, за да си поръча апартамент на зелено.

Не само ние – всички го повярваха!

Вярваме, че всичко, което пише по жълтите медии за имотите на властта, са пълни лъжи.

Ще кажете – щом вярвате на тия откровени първоаприлски, вие сте много тъпи.

Може и да сте прави – тъпи сме.

А вие?

Още от "Стършел"

ШАРЕНО ХВЪРЧИЛО

Чух го случайно. Пътувах с автобуса към центъра на града, за да изпия една бира в барчето на университета. Събирахме се там поети, критици и обикновени литературни навлеци – все хора, изкушени от тънкостите на художественото слово. Една спирка преди до сляза, натрапчив рефрен се измуши от радиото на шофьора и задълба в главата ми като бургия: Шарено хвърчило тича по...

Продължете

ДИНО БУДЗАТИ (1906 – 1972)

МОТОРНАТА ЧУМА  Една септемврийска сутрин в гараж Ириде на улица Мендоса - бях там случайно - влезе сива кола с екзотична марка и необичайна форма, с чужбински табели, каквито не бяхме виждали друг път. Собственикът, аз, старият главен монтьор Челада, мой близък приятел, и другите служители - всички бяхме в офиса. А през остъклената му стена халето за паркиране се виждаше...

Продължете

ТЕЖКО!

Барман, тежко, уиски дай!... Никой не ми обръща внимание! Каквото и да направя - нищо! Понякога се чудя дали съществувам! Още докато бях нов в занаята, забелязах, че не ме търсят. Отначало се радвах, защото така се работи спокойно, като чиновник бях - отивам в апартамента, опразвам го и си тръгвам без никакви притеснения. Добре, ама започнах да се чудя защо...

Продължете

ВТОРИЯТ ВЕЛИКДЕН

„Българският Великден” – да припомним какво беше това. На 3-ти април 1860 г. на служба в църквата „Св.Стефан” в Истан­бул българският митрополит Иларион Макариополски не произнася името на вселенския гръцки патриарх. Това означава, че не признава властта му и така провъзгласява българската църква за независима. Сега, 163 години по-късно,  изгонването на трима руски свещеници за шпионаж може също да мине за...

Продължете

Прочетете новия "Стършел"!

Подаръци "Стършел"