Да си в крак с интернет модата е много важно в днешно време.
Ето, денят на народните будители отмина, а хората във фейсбук продължават да си пускат снимки с книги. Изводът не е в моя полза – имам основни пропуски в публичната култура. От толкова години чета ли, чета книги, без ни веднъж да се снимам с някоя. С пълни чаши кадри имам, с мъж колкото щеш. А с книга не!
Решавам веднага да съм в тренда и да си направя едно селфи с книга. За неинформираните да уточня – селфито е снимка, която правиш сам на себе си, когато край теб не се мотаят ни мъж, ни дете, които да свършат тази работа. Поглеждам се в огледалото – днес съм в топ форма за интелектуално селфи! Вид – отпочинал, тен – свеж, прическа – небрежна към идеална, светлина – перфектна за снимка. Тоалетчето ми семпличко, но стилно, вдъхва уважение, щот, нали не съм някоя кифла, с книга ще се снимам все пак. Книга ли? Ами книга нямам!
Каква снимка с книга ще е без книга? И сега тука настана голяма драма. С коя книга да се снимам, че хем да изпращам послание, хем да съм фотоудовлетворителна, хем всички да са доволни? Седя пред библиотеката и размишлявам. Първият ми избор беше един сборник на Фокнър. Книга дебеличка, внушителна, не някой подлистник, намеква за читателката ми сериозност. Тц, не може. Фокнър е американец. Ще ме обявят веднага за соросид или масон, а те пущините съм чувала, че са много опасни. Не!
Удхаус. Луда съм по него. Вадя ,,Замъкът Бладингс”.
Не, пак не може. Удхаус е англичанин! Те ни мразят, завиждат ни, че държавата ни е по-древна от тяхната. Бомбардираха София. Долу Елизабет Тюдор! А той беше Чърчил тоя с бомбите. Нищо и двамата са англичани. Значи Тургенев. Решено е. Ще се снимам с ,,В навечерието”. Елегантно. Не става! Руснак е. Империализъм. И революции и тоталитаризъм. Някой ще ме нарече руска подлога, аз съм чувствителна натура, ще взема я кръвно, я захари да вдигна. А и тези дето харесват руснаците ще кажат, че Достоевски е по-велик.
Няма да е той. Орхан Памук? Ма аз ненормална ли съм?! Тоз турчин! Ма имал бил Нобел за литература. И кво от т’ва? Пет века са ни тъпкали, сега да ги четем. Я, възгеч! Твърдо съм решена на туй селфи! Ще избера български автор.
Все още чета с удоволствие Йовков и Елин Пелин. Не, и тях не може. Преди време четох един модерен интелектуалец да ги громи, че били много битови и никакъв космополитец нямало в тях. Да ги махали от учебниците, защото заради тях децата растели ограничени. Пишели били само за обикновени неща, като любов, омраза, завист, ревност, щедрост, благородство. Само за живота и смъртта. Никакви финтифлюшки. А пък Елин Пелин, тоя враг на изрядната данъчна събираемост с неговия Андрешко. Възпитал поколения българи в недолюбване на мерките за събиране на пари, които да бъдат присвоени от обратното на Робин Худ. Ами тя, фискалната политика на правителствата, заради Елин Пелин е неуспешна. Абсурд! Вазов, бе! Никой не може да има възражения срещу него. Патриарх, класик, патриот.
Вярно, мърморят, че езикът му бил архаичен и децата не го разбирали. Те, децата, се утепали да четат книги, главите си не могат да вдигнат от смартфоните.
Не, пак не може, защото моите книги на Вазов са ги чели три поколения и са бая опърпани. Не е фотогенично някак. Ще кажат, тая една нова книга няма, снимка тръгнала да прави! Докато се чудя, светлината се промени и селфито стана невъзможно. И сега пак нямам снимка с книга!
Светла ЧИМЧИМОВА
